Велинград - online 
Велинград - online
Всичко за Велинград
info@velingrad.com

.
.
.
.
.
.
.
Вила "Julie" - Юндола


Вила "Марина ливада"

Минерали-М Велинград

Мебели от масив

За Велинград
· Начало
· Карта на Велинград
· История
· Обяви
· Снимки
· Стария Велинград
· Хотели
· Недвижими имоти
. Квартири във Велинград
· Ресторанти
· Фирми
· Мебели от Велинград
· Минерални извори
· Минерални бани
· Минерални басейни
· Културно наследство

Casino PALMS


Techno Poker Club

Untitled Document

Историята на Чепинско.
Историята на България е изтъкана от пъстрите шарки на регионалните истории. Тук ще се спрем на най-значимото от миналото на региона Чепинско и ще откроим неговия принос към сътворяването историята на страната.
В началото на ХХ век край Дороково са открити следи от прастари животни. През 1985 г. българо – френска експедиция поставя началото на изследването на това най-значимо в Югоизточна Европа находище на кости мастодонтски и други животински видове от далечните праисторически епохи. Предстои завършването на изследването му.
Античността е периодът, в който може да се потърси значимото, специфично присъствие на региона в културата на Древна Тракия. Археологическите проучвания в Чепинско на  многобройните обекти - крепости, поселища и светилища, дават богата информация и многобройни материали, свързани с тракийското племе беси. Сред тях се открояват със своята уникалност прекрасните образци на култова керамика. Според някои изследователи мрежата от култови средища на бесите дава основание за предположение относно тяхното обособено място сред тракийските племена - като жреци, подържащи религиозния култ. Това обяснява развитието и производството на специфичен тип култова керамика. Поради най-широкото си разпространение тук и представяне с най-добри образци, тя получава името на региона - керамика тип "Цепина". Откритите находки са предимно фрагменти от ритуално счупени съдове. Изключение прави цялостно запазеният съд, съхраняван в ИМ - Велинград. Разпространението на керамиката тип "Цепина" се открива по цялата територия на Южна България, с постепенно избледняване на образците при отдалечаване от центъра, какъвто е представлявал Чепинско.
Не може да не продължим този ред на мисли с религиозните вярвания на древните траки, които учените неотменно свързват с митичния певец Орфей. С неговото име – орфизъм, се обозначава и обощената представа за религиозните обреди и мистерии, които са изпълнявали жреците на траките. А както ни съобщава Херодот, бесите – древните обитатели на тази част от Родопите, са пазителите и жреците в най-голямото и почитано светилище на траките – светилището на Дионис. Все още неговото местонахождение е предмет на спорове сред археолозите. Да оставим на тях задачата по откриването му и да не пропускат в търсенията си този район на Родопите.  
Същинското средновековие е втория период, в който историята на региона има свое специфично значение и място в историята на България. Това е времето на появата на крепостта "Цепина", която постепенно се превръща в значим фактор от отбранителната система на Българското царство по Родопите. Названието на крепостта се налага като име върху цялото краище. Нейните достойнства като крепост и замък са оценени от Деспот Слав. За кратък период от време тя е столица на неговото самостоятелно феодално владениие (1207 – 1215 г.). Тези години са свързани с женитбата му с дъщерята на император Хенри II - Маргарита-Изабела, нейното пристигане в Родопите и ранната и смърт. Предание за тази деспина и императорска дъщеря пази спомена за тези събития. До края ХIХ век името на Деспота се налага като название на този дял от Родопите - Славиеви гори, а на град Доспат и до наши дни.
Турското робство носи нови промени в този район на Родопите. Крепостта е разрущена, но названието на котловината и принадлежащите и планини остава Цепина / Чепино. Превръщането на района във вакъфски имот играе значима роля при оформянето на спецификите му като обособено краище. Хадутнамето, издадено по времето на Сюлейман I Великолепни, документира този момент от историята на района (1550 г.). Негов препис от 1657 година или част от него  е съхраняван векове в селищата на Чепинско. Преведен през 1887г., документът е използван в съдебния процес за землището на Чепинско срещу Белово. По настоящем този документ се съхранява в Историческия музей.
Периодът на турското робство донася промяната в религиозната принадлежност на част от населението на Родопите. Свидетелство за този процес е публикувания през 1870 г. от Ст. Захариев “Летопис на поп Методи Драгинов”. Дискусията за неговата автентичност продължава и от днешните изследователи на българската история и на Родопите. Значението му като част от процесите на българската нация през Възраждането не подлежи на съмнение. То е също много голямо за формиране на представата за турското робство, която намира израз в българската литература – книгата на Антон Дончев „Време разделно”, в киното – филма направен по нея, в изобразително изкуство – картината на Златю Бояджиев.
Спомените за смутните кърджалийски времена, съхранени като предания и песни за Хаджи Башко, се потвърждават от запазената до началото на ХХ век стена - шарампол и триетажна кула. Дълги години те са свидетелство за битките на чепинци срещу хайти и кърджалии, за съвместния опит на християни и мюсюлмани да запазят своите селища.
Най-значителното находище на термални води в България се намира тук в Чепинско - термалните извори в и около Велинград са близо 80 на брой с температура от 26 оС до 98 оС. Наличието на това природно богатство в района на Велинград оказва влияние върху развитието на селищата от дълбока древност. Археологическите находки свидетелстват за построените тук римски бани, а писмените документи ни дават сведения за височайши визити на чепинските бани от нашите князе и царе през Средновековието.
Няколко века по-късно, по време на османското владичестмво, са построени  четири нови бани. Първа сред тях е издигната през 1750 г. в Чепино Мъжка (Радонова) баня, а на следващата година – 1751, е построена Мъжка (Кремъчна) баня в Лъджене. Две женски бани – в Чепино и Лъджене, са построени през първата половина на ХІХ век. Днес тези обществени сгради са най-старите съхранени и действащи бани в България.
Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица”. Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Към църквата през 1823 г. се открива първоначално килийно училище, а след това и класно училище, помещавало се в самостоятелна сграда. Първите учители били Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Саев – той въвежда като учебник "Рибния буквар", Георги Чолаков – Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.
През 1874 г. излиза от печат том първи на “Веда Словена. Български народни песни от праисторическо и предхристиянско доба, открил в Тракия и Македония и издал Стефан И. Веркович” и веднага предизвиква бурна полемика сред европейските, а впоследствие и сред българските учени. През 1881 г. излиза  том втори “Веда Словена. Обрядни песни от язическо време. Упазени со устно предание при македоно - родопските българо-помаци”. Спорът се разгаря – мистификация ли е събрания от Веркович фолклор или оригинални български песни и предания. Неизменно изследователите включват в своите проучвания и публикации Чепинско, като един от районите, посочен като място за битуване на влезлия в сборниците фолклор. Така продължава до наши дни – дискусията не е приключила.
Събитията от трагичната априлска епопея на Батак не подминават населението на Чепинско. Неговото активно участие в национално освободителните борби на българския народ срещу Османската империя достига апогея си през последните години на ХIХ и първите десетилетия на ХХ век. Чепинско се превръща в един от основните гранични пунктове на ВМРО. От тук се осигурява връзка с поробена Македония, снабдяват се с оръжие най-близките райони, прехвърлят се чети.
Модерната епоха донася промяна в развитието на района. Едно писмо на Найден Геров от 1868 г. ни информира за неговия избор на Чепинските бани като място за отдих през лятото. Това е първото свидетелство в България за налагане модата на балнеокурортите, актуална по това време и в Европа.
Постепенно в края на ХІХ век и особено през първите десетилетия на ХХ век трите селища – Лъджене, Каменица и Чепино-Баня, се оформят като един от най-популярните курорти в България. Особени заслуги за тяхното налагане като водещ курорт има кметът Йосиф Шнитер. По негова инициатива през 1937 г. е построен минералния плаж в Лъджене – един своеобразен венец на усилията му.
Бурните години на Втората световна война не подминават и този тих и спокоен кът от Родопите. Тук се сформира партизански отряд, прераснал в бригада „Чепинец”. През на 1944 – 1945 г. по-голямата част от партизаните, заедно с доброволци от Чепинско, участват в бойните действия срещу хитлеристка Германия. Сред свидните жертви на партизанската борба се откроява саможертвата на Вела Пеева. Затова не изненадва избора на нейното име за патрон на новия град – Велинград.

Г. Куманов - Исторически музей "Велинград"

Къща за гости Bumerang


SPA Hotel-Olympic

Линкове
Техно покер клуб
Колекция от Линкове
Български портал
Всичко за вашата сватба
BikeArea-Велинград
Ротари клуб Велинград
ЦДГ-"Детски Рай"
Архив с новини
Подаръци
Легла от масив

Недвижими имоти "Здравец"


Вила "Арония" - Юндола