Велинград - online - СЕДМИЦА НА ГОРАТА: Нашата гора 
Велинград - online
Всичко за Велинград
info@velingrad.com
Вила "Julie" - Юндола


Вила "Марина ливада"

Минерали-М Велинград

Мебели от масив

За Велинград
· Начало
· Карта на Велинград
· История
· Обяви
· Снимки
· Стария Велинград
· Хотели
· Недвижими имоти
. Квартири във Велинград
· Ресторанти
· Фирми
· Мебели от Велинград
· Минерални извори
· Минерални бани
· Минерални басейни
· Културно наследство

Casino PALMS


Techno Poker Club

СЕДМИЦА НА ГОРАТА: Нашата гора
Публикувано 2016-04-05 09:10:56 от Темпо

Сече негодникът и не мисли, че забива топора в сърцето ми, че всеки удар на брадвата е нова рана в гърба на човека и тя ще боли, ще кърви в душите на хората.
Нашата гора е майка грижовна - каквито болки имаш, ще ги изцери, сто гайлета да имаш, ще ги разкара.

Виждаш ли на ревера ми емблемата - дъб, символът на силата и могъществото от най-стари времена. “Здрав като дъб” - често изричаше дядо ми. И наистина, след изтощително боледуване или преживяна страшна мъка, обгърнеш ли с ръце дънера на дървото, отпуснеш ли умореното си чело до него, погалиш нежно напуканата му кора и чувстваш как болката и страданията изчезват, усещаш прилив на сили и бодрост. На обичта с обич се отвръща.
И дрянът в гората е як и жилав, та затова с него те сурвакат всяка година за здраве и дълъг живот. Помня как баба ми замесваше в питката дрянова пръчка за здравето на всички, а който намери пръчката, ще живее сто години.
Ако пък искаш да не те боли глава или, както го казват докторите, да регулираш кръвното си налягане, влез в борова гора. Смолистите изпарения на боровете действат успокояващо и дишането е спокойно.
От мен да го запомниш: в гората всичко лекува. Дърветата са естественият вентилатор, а билките - безплатната аптека. Зеленината, ароматът на билките, свежестта на цветята и тишината вливат сили, ободряват, освежават, настройват човека за подвизи дори.
Гората е вълшебен цяр за болки и мераци. Ако си влюбен, слез по-надолу, до рекичката, край върбите - дърветата на щастието.
Тук горският въздъхна и рече:
- Боже, колко бързо минават годините. Животът е само миг - погледнеш се в огледалото, има те, обърнеш се и вече те няма. Бях твърде млад, когато ме повика директорът на стопанството: - Искаш ли да станеш горски?
- Искам - отсякох без колебание.
- Голите баири виждаш ли ги?
- По тях съм израсъл.
- Ще ги залесим. Чудна гора ще стане. Ще зашуми младият лес, ще върнем водите, птиците ще пеят в простора, а хората ще бъдат по-добри.
Завърших курса за млади лесовъди и поведох бригада залесвачки по чукарите.
Звъннаха мотиките. Корен след корен, редовете заприличаха на броеници, със зелени китеници покривахме била и скатове. В луда надпревара фиданките протягаха шии към слънцето и грабеха въздух, светлина... На това място бяхме миналата пролет. Ливна дъждец - живителната влага за младите фиданки. Момичетата се свряха под качулките, разговаряха гукащо гальовно. След малко барабаненият звън на дъждовните капки понамаля. Слънцето предпазливо надникна зад облаците и седемцветна дъга обгърна хоризонта. Кукувичка се обади от окъпаната гора. Нейде засвири овчар: “Ах, мерак, мила майко, пуст мерак...” Някак си спонтанно му отговориха момите:
Овчар пойде низ гора зелена
да си пасе стадо недоено,
дето има трева непасена,
не намери овчар, не намери,
не намери трева непасена,
най намери мома нелибена...
Ей така съм обикнал песните за Делю хайдутин, за Петко войвода, за родопчанката бяла и червена. В гората е така: обади се птичка, песен се ражда, засвири кавал, обзема те обич и умиление.
Има любов и в природата. Виждал ли си на един корен двама братя близнаци? Клоните им се сплитат в сладка прегръдка, заедно отбиват бруленето на ветровете, заедно размахват клони и отиват нагоре.
Погледи до нас - габарът е сграбчил в обятията си нежната липичка. Смятат го за паразитно дръвче, но обвинението е несправедливо. Скромно е към околната среда и непридирчиво се разполага там, където крилатките са отнесени от вятъра - сред урви, скали и сипеи. Това до него е разлюлявано от бурите, изкривявяло се наляво, надясно, срещнало надвисналата скала и кривнало встрани, но пак се изправило към слънцето. Животът, братко, е борба - стремеж все напред и нагоре. Ти остани със здраве, а аз да вървя.
Сече мерзавецът, ама така ще го издебна, та да ме помни. Ще го заставя с карабината. Ако и това не помогне, ще му посоча това, що нося на ревера си - с него пазя горите, зеленото богатство на България.
Милен Налбантов









 
Къща за гости Bumerang


SPA Hotel-Olympic

Линкове
Техно покер клуб
Колекция от Линкове
Български портал
Всичко за вашата сватба
BikeArea-Велинград
Ротари клуб Велинград
ЦДГ-"Детски Рай"
Архив с новини
Подаръци
Легла от масив

Недвижими имоти "Здравец"


Вила "Арония" - Юндола