Велинград - online - Споменът за д-р Иван Ангелов оживя в картините му 
Велинград - online
Всичко за Велинград
info@velingrad.com
Вила "Julie" - Юндола


Вила "Марина ливада"

Минерали-М Велинград

Мебели от масив

За Велинград
· Начало
· Карта на Велинград
· История
· Обяви
· Снимки
· Стария Велинград
· Хотели
· Недвижими имоти
. Квартири във Велинград
· Ресторанти
· Фирми
· Мебели от Велинград
· Минерални извори
· Минерални бани
· Минерални басейни
· Културно наследство

Casino PALMS


Techno Poker Club

Споменът за д-р Иван Ангелов оживя в картините му
Публикувано 2016-05-17 08:58:12 от Темпо

На 14 май в Художествената галерия във Велинград бе открита изложба с картини на д-р Иван Ангелов. Топлите багри на пейзажите, майсторската четка и композиция, светлината и красотата на платната върнаха спомена за лекаря и твореца, когото 20 години след неговата смърт дойдоха да почетат приятели и колеги. Изложбата ще остане в галерията 1 месец, а заедно с нея и оживелите спомени за д-р Ангелов. Ето какво разказа за неговия земен път д-р Александър Попов:


Безмилостното време трупа година подир година срещи, случки, събития. Спомените бледнеят и се губят в миналото. Ала образът на човека, лекаря, художника и гражданина Иван Ангелов е жив в сърцата не само на родствениците му, но и на хората, с които бе дружил, работил и страдал.
Да си припомним! Роден е на 19 юли 1924 г. в Якоруда. Завършва средното си образование в пазарджишката мъжка гимназия. И тук, сред стотиците гимназисти, въпреки разликата в годините ни, се открихме, опознахме и сдружихме за цял живот. След гимназията го очакваше казармата. Едва 20-годишен, участва във Втората световна война като разузнавач в бронираната софийска бригада. Преминал през огън и кръв, очи в очи със смъртта, решава да се посвети на живота, на човека и медицината. Постъпва студент в медицинския факултет на Софийския университет и през 1951 г. се дипломира. Първоначално завежда здравната служба в Горско стопанство Беслет, а от 1953 г. се установява във Велинград, като ординатор в хирургичното отделение на градската болница. Специализира хирургия. От 1962 г. е главен лекар в Балнеосанаториума на трудещите се селяни. И тук се събрахме отново и заработихме заедно.
Не се държеше като началник, не командваше. Пренебрегна йерархичното разделение и се сближи непринудено с всички. По това време рехабилитацията, като лечебен метод, правеше първите си стъпки у нас. Д-р Ангелов се захвана сам с възстановяването на пострадали след тежки травми хора. Достатъчно му бе да посети няколко водещи клиники, да усвои нови методи и да ги внедри при нас. Заведението се превърна в пълноценна съвременна база за възстановяване, която привлече болни от цялата страна.
През 1971 г. се върна в градската болница, като завеждащ ортопедичния кабинет. Беше отворен човек, общителен и речовит. За него болният не бе поредният “случай” или “казус”, а жива душа, петимна за добра дума, съчувствие, грижа. Не делеше болните на учени и прости, на богати и бедни, на важни особи и обикновени хора. За него всички бяха равни в човешката си болка, в страданието. И сърцат, всеотдаен, не жалеше време и сили, за да изпълни лекарския си дълг. Затова беше за болните хора “д-р Ванчо”, а за по-младите и “бате Ванчо”.
Жизнелюбив по нрав, с пъргав ум и сръчни ръце, не знаеше що е умора и покой. С каквото и да се захванеше, вършеше го с увлечение, с лекота и вещина: готвач и сладкар, бояджия и зидар, сладкодумен събеседник... И най-вече художник.
Използваше всеки свободен час, за да потърси живописно кътче в околностите на града, и да се уедини там със скицник в ръце. Каквато беше речта му - напрегната, бърза, задъхана, такава бе и четката му - смела, свободна, дръзка. В изобразителния му стил няма нищо умозрително, обстоятелствено, закостеняло. Чувството е, което доминира навсякъде. И не случайно руската художница Р. А. Миуская записа в книгата за впечатления в една от изложбите му: “Изкуство, което извира от сърцето!” В творбите на художника Ангелов откриваме широка гама от емоционални състояния: от светлата печал в картината “Есенно настроение”, през заряда от жизненост и красота в окъпаните в слънце родопски селца, до тревожно-предупредителното внушение на мелнишките ридове.
Такъв човек не се забравя лесно. И днес, двайсет години след кончината му, ние усещаме присъствието му край нас и в самите нас. То е благотворно, защото ни държи будни и бойки. И ни подсказва, че освен горчивини, мъки, теглила, на този свят има и празници, има доброта и красота, зарад които си заслужава да живее и да твори човек.
д-р Александър Попов









 
Къща за гости Bumerang


SPA Hotel-Olympic

Линкове
Техно покер клуб
Колекция от Линкове
Български портал
Всичко за вашата сватба
BikeArea-Велинград
Ротари клуб Велинград
ЦДГ-"Детски Рай"
Архив с новини
Подаръци
Легла от масив

Недвижими имоти "Здравец"


Вила "Арония" - Юндола


Пречистване на отпадни води