Велинград - online - Откривателят на Байкушевата мура прави първата горска карта на Пазарджишко 
Велинград - online
Всичко за Велинград
info@velingrad.com
Вила "Julie" - Юндола


Вила "Марина ливада"

Минерали-М Велинград

Мебели от масив

За Велинград
· Начало
· Карта на Велинград
· История
· Обяви
· Снимки
· Стария Велинград
· Хотели
· Недвижими имоти
. Квартири във Велинград
· Ресторанти
· Фирми
· Мебели от Велинград
· Минерални извори
· Минерални бани
· Минерални басейни
· Културно наследство

Casino PALMS


Techno Poker Club

Откривателят на Байкушевата мура прави първата горска карта на Пазарджишко
Публикувано 2016-11-15 09:30:47 от Темпо

Константин Милошев Байкушев (10.II.1867 г. - 14.VIII.1932 г.) Роден е в гр.Трън. Завършва гимназия в гр.Лом. Завършва горските академии в гр.Писек, Чехия и Таран, Саксония. През 1889 г. започва лесовъдската си дейност в Силистра, от 1892 до 1897 е окръжен горски инспектор в Пазарджик, след това е областен горски инспектор в Пловдив. На два пъти е назначаван за началник на отделението по горите. Пише книги за състоянието на горите в България, Македония и Атон. През време на неговото ръководство на Отделението по гори се разкриват първите секции по укрепяването на пороите, приемат се Законите за горите през 1904 и 1923 и 1925 г. Популярен е с откритата през 1897 г. на повече от 1300 години черна мура - най-старото иглолистно дърво в България, прородна забележителност. Тя е наречена на неговото име - “Байкушевата мура”.
Завършилият през 1889 година с много добър успех лесовъдските академии в Писек, Чехия и Тарант, Саксония Константин Милошев Байкушев е назначен за горски инспектор в Татар-Пазарджик. С младежки ентусиазъм (той е на 27 г.!), започва проучването на горите на окръга. Особено вниамние отделя на горите от Чепинския район. В продължение на две години той подробно проучва и описва състоянието на горския фонд на окръга, неговата площ, дървесен състав, възраст, биологично състояние, почви и други показатели - неща, които до този момент не са проучвани и не са известни.
“В продължение на две години, които употребих за изучаванеето на горите и приготовляването на карта, срещнах големи мъчнотии, особенно из Родопските гори, където освен че няма пътища, но и самите гори на места са съвсем непроходими от изполягалите по земята дървета”, описва той трудностите.
През 1895 г издава книга за тези проучвания - “Татар-Пазарджишки окръг в горско отношение”. В нея горите са разграниичени по общини, а еднородните, със сравнително еднакви таксационни показатели, са групирани в 133 окрупнени площи. Тези данни са посочени и в една обобщителна таблица в края на книгата.
Много ценна е и изготвената карта към книгата, което може да се оцени с изключително пионерно значение, тъй като тя е и първата въобще горска карта, направена на горите в България. Картата е с размери 189 см ширина и 251 см дължина. Отпечатана е цветно на хартия върху 16 правоъгълни планшета с размери 46/62 см, залепени на платно в четири хоризонтали реда.
В нея са нанесени освен площното разположение на групите гори, оцветени по различен начин с еднакви таксационни показатели, но и всички чаркове (примитивни дъскорезници), обозначени със специален знак и номер. Понеже е нямало възможност да се нанесат имената на собствениците, Байкушев е изготвил списък с имената на чаркопритежателите, съответствуваш на нанесения номер на картата. В книгата си на стр. 36 той отбелязва, че в “отделен списък, който се намира в горското управление (т.е. в Татар-Пазарджишката горска инспекция . б.м.) при всеки номер са вписани и нужните подробности”.
Броят на тези чаркове, максимално достоверен към 1895 г. и отбелязан в съответните реки, е както следва: р. Лепеница - 38 бр.; р. Пожарно дере - 8 бр.; р.Абланица -1 бр.; р. Трепетущица и Баталач - 30 бр.; р.Бистрица - 17 бр.; р. Чепинска (от Чепино до Драгиново) - 9 бр.; Мечкина река - 14 бр.; Алан дере - 1 бр.; Софан дере - 2 бр.; р. Еленка - 6 бр.; р. Скриеница - 11 бр.; Хаджийско дере - 3 бр.; Бела вода - 6 бр.; Вътърно - 7 бр.
Въпреки непрекъснатото търсене на упоменатия списък (в Държавен архив, Окръжна библиотека), по който да се определят имената на притежателите на описаните по-горе чаркове, досега не успях да открия.
В картата селищата са означени с черни печатни букви, като са посочени броя на къщите и жителите:
с. Лъджене - 184 къщи 765 жители
с. Каменица - 298 къщи, 1081 жители
с. Корово - 164 къщи, 759 жители
с. Флорово (Цветино) - 36 къщи, 158 жители
с. Кръстава - 29 къщи, 141 жители
с. Света Петка - 27 къщи, 107 жители
с.Пашово - 1 къща, 5 жители
м. Джиханова - 3 къщи, 18 жители
От книгата и картата могат да се направят още много ценни изводи - напр. за разположението на незалесените площи и работни земи, посочени за опожарените гори, площта на общинските гори, айляците. Може да се направи експертна лесовъдска оценка на сукцесията - смяната на дървесните видове за периода от 1895 г. до наши дни и пр. Това дава основание да се оцени изключителното значение на книгата на Константин Байкушев, а също и цялостната му лесовъдска дейност.
д-р инж. Кирил Цанов









 
Къща за гости Bumerang


SPA Hotel-Olympic

Линкове
Техно покер клуб
Колекция от Линкове
Български портал
Всичко за вашата сватба
BikeArea-Велинград
Ротари клуб Велинград
ЦДГ-"Детски Рай"
Архив с новини
Подаръци
Легла от масив

Недвижими имоти "Здравец"


Вила "Арония" - Юндола