Млади, способни, смели, иновативни българи, които случват идеите си тук и сега. Успешни в реализирането на креативни идеи, нови бизнес подходи, обществено значими каузи. Вдъхновители, които работят за по-доброто бъдеще на България. Младите хора, които имат своята “рецепта за успех". Такива са 40-те българи на възраст до 40 години, които Дарик радио търси, открива и представя като положителен пример от 2013 г. насам. Проектът “40 до 40” се провежда в много страни по света, за да покаже добри идеи и да създаде активна общност от млади професионалисти в различни области и с визия за бъдещето.

В класацията “40 до 40” за 2016 г. за първи път има и велинградчанин - 34-годишният Тодор Парпулов, който е част от екипа на килимарската фабрика “Хемус” в Костандово. Журито, съставено от обществени и бизнес лидери, оцени сред повече от 150 номинирани неговата уникална работа по създаването на ръчно тъкани килими от изгубената колекция "Савонри", която е част от културното наследство на Европа от 18 век.
В днешно време “уникално” е изтъркано клише, но работата на Тодор Парпулов няма как да бъде описана по друг начин. Хората, които правят нещо подобно в Европа и по света, се броят на пръсти. Той е само на 16 години, когато започва да учи килимарския занаят от своя баща Нино Парпулов. Като млад човек решава, че компютърът може да му помогне, за да “преведе” сложните модели на килимите. Тодор Парпулов е потвърждение на максимата, че най-добре човек се учи да плува в дълбокото. Неговото първо училище е килимът, поръчан от английското кралско семейство - най-голямото предизвикателство, но и най-големият шанс за всички, които работят в килимарската фабрика “Хемус”.
“Вътре съм в процеса от дете. Знам как работят жените и че аз трябва да направя дизайна така, че хем да изглежда добре, хем да им е по-лесно. След толкова години работа мислех, че нищо не може да ми се опре, но сега се оказа, че има още какво да се учи”, разказва Тодор Парпулов. Новото предизвикателство са 3 килима от френската колекция “Савонри”. Нейната история ни води към 18 век, когато крал Луи XV събира известни френски художници и иска от тях да нарисуват килими за двореца “Версай”. Надя Парпулова, която е сестра на Тодор и съуправител на “Хемус”, допълва: “Идеята на тези 90 картини е била да се създаде европейски текстил и килимите в европейските дворци да бъдат различни от ориенталските, които са купували дотогава. Килимите са били най-скъпият дипломатически подарък, с тях са правили политика, носили са много силна символика и са показвали, че Европа е силна. “Савонри” е ниво”.
Част от 90-те рисунки се превръщат в килими, които днес се продават скъпо и прескъпо. Друга част са изгорени или изчезнали в бурните години на Великата френска революция. Има и рисунки, които са запазени в каталог и се търсят начини по тях да се изтъкат килими. От Франция първо се обръщат към майстори килимари в Китай, но техният опит да създадат килим, който да отговаря на качеството и престижа на “Савонри”, е неуспешен. Тогава поръчката стига до доказалата се в бранша българска фабрика “Хемус”. И Тодор Парпулов се изправя пред задачата да “изтъче” на компютър рисунките от 18 век с техните 80 цвята, огромен брой знаци и символи и изящество, което може да постигне само четката на художника.
“Дизайнът е началото, от него тръгва всичко. Зависи как ще обработя фигурите, как ще сложа цветовете, за да бъде по-лесно на тъкачките. Френските дизайни са в пъти по-трудни, затова и производството на такива килими не е съживено. В английските килими има повече въздух, във френските има много символика. Това е картина, събрала посланията на най-добрите художници. Гледам рисунката от 18 век и я “превеждам” на езика на текстилеца. Трите прототипа на килими, които сега правим, изискват 3 години първоначална обработка. Аз “тъча” на компютъра всеки от килимите 6 месеца, след това тъкачките продължават работата. 80 цвята досега не сме слагали, това е труд, който не може да се оцени.”, казва Тодор. А за да се “изтъче” един такъв килим на компютър, са нужни около 1 860 000 кликвания с “мишката”. И по-важното - този труд трябва да бъде съчетан с усета и уменията на истински творец на килими.
“През 2000 г. получихме поръчката от английската кралица и ние я направихме. Сега сме в същия момент. Ако направим тези прототипи, отваряме “Версай. Ръчно тъканият килим си остава посланик на времето, носи история.”, убеден е Тодор Парпулов. Място за съмнения няма - два от килимите от Топ 3 са готови, третият се тъче. Чудото да бъде съграден мост между изкуството на художниците от 18 век и изкуството на съвременните майстори килимари се случва във фабриката на “Хемус” в Костандово. Можем само да се гордеем, че този мост се прави от българи - от млади хора под 40 заедно с опитни хора над 40 години. И да пожелаем успех на всички успешни българи, защото това е успех и надежда за България.
Елена Баева