Велинград - online - Сбогом, Поете! 
Велинград - online
Всичко за Велинград
info@velingrad.com
Вила "Julie" - Юндола


Вила "Марина ливада"

Минерали-М Велинград

Мебели от масив

За Велинград
· Начало
· Карта на Велинград
· История
· Обяви
· Снимки
· Стария Велинград
· Хотели
· Недвижими имоти
. Квартири във Велинград
· Ресторанти
· Фирми
· Мебели от Велинград
· Минерални извори
· Минерални бани
· Минерални басейни
· Културно наследство

Casino PALMS


Techno Poker Club

Сбогом, Поете!
Публикувано 2009-09-07 22:42:05 от Темпо

“Ще свърши Пътя.
Друг ще се извие,
но Пътниците
няма да сме ние.”

На 2 септември 2009 г. свърши земния си Път велинградският поет Иван Коев.
На моста на Клептуза за него вече няма да изгрява най-хубавото Слънце. На Чепинската гара няма да му попее Чик. По пътя към Драгоуш няма да го залае куче, но в стиховете си той ни обеща, че където и да е, ще ги носи у себе си. Разделихме се с един скромен и трудолюбив човек, който цял живот търсеше Светла пътека към Доброто, хората и Идващото време. Той заръчваше на вятъра:

Ветре, ветре - където и да идеш -
ти нашепвай мойте стихове.
Знаеш вече Чепино къде е.
Ти към Чепино литни.
Почти във всеки стих той молеше зората, слънцето, луната, светлината, небето и земята да всяват мир, хармония и разум в душата, та хората да са добри, да се обичат. Природната хармония го привличаше с чистия извор, с високия връх, с пукналата зора и красивия залез. Той пиеше това съвършенство и го превръщаше в стих. Благославяше с благодарност живота:
Една пътека само да ми беше дал -
пак щях да те обичам!
От теб, мой роден край, да тръгва тя.
От мойта къща.
Но щом сърцето ми не издържи -
щом за Клептуз отново затъжи,
при теб да се завръщам.
И после...да пътувам. До края на света! И по-нататък...
Неговите хоризонти бяха необозрими и затова споделяше:
Когато ходя - Небето ме мами.
Когато летя - Земята.
Между небето и земята се рееха мечтите, надеждите, вярата и любовта му. Така ще го запомним! С една неистова любов към всичко хубаво, добро и светло, към бъдещето, към всички хора. Духът му като нестинар танцуваше по въглените живи на Вселената и огън за Огнището събираше, за да го остави на нас, на всички хора.
Не лудувай, време! В миг поспри! Да чуеш сетната молитва на поета:
Изтърколете камък от балкана.
На гроба ми да легне - щом умра.
От Маркови скали да бъде.
Да носи дъх на Здравец и Тинтява.
А привечер... да рони тишина!
Да спрем за миг! Да помълчим! Дано да “чуе” тази тишина поетът! А Синият Клептуз да приюти, в таз топла септемврийска вечер, посланията мъдри на Човека и да приеме огледалната му шир отронени сълзи от тъжните очи на хората, които го обичаха...
Почивай в мир, Поете!
Екатерина Михайлова









 
Къща за гости Bumerang


SPA Hotel-Olympic

Линкове
Техно покер клуб
Колекция от Линкове
Български портал
Всичко за вашата сватба
BikeArea-Велинград
Ротари клуб Велинград
ЦДГ-"Детски Рай"
Архив с новини
Подаръци
Легла от масив

Недвижими имоти "Здравец"


Вила "Арония" - Юндола


За да остане природа в България