Целта, която си поставих, пишейки тази статия, е да напомня на жителите на града и общината, както и да запозная младите хора тук, с темата за подвига на един виртуоз на снежната писта и голям български спортист – Иван Лебанов.
Иван Лебанов е роден на 10 декември 1957 г. в село Гостун. Семейството му се преселва във Велинград, където израства големият спортист. Талантът му започва да личи още в юношеската му възраст. Едва 17-годишен печели първата си републиканска титла, а две години по-късно, през 1977, става световен шампион при юношите в Сен Грей, Швейцария.
Два пъти става световен първенец при студентите на 15 км през 1978 и 1981 г. Първият му олимпийски старт е в Инсбрук’76, където става 24-и отново на 15 км. В периода 1975-1985 г. печели многократно шампионските титли на България на всички дистанции - 15, 30 и 50 км. По същото време записва престижни класирания на големи международни състезания, включително за Световната купа.
Избран е и за “Скиор на века” по случай 80-годишнината на белите спортове у нас. Завършва НСА, известно време е управител на високопланинската спортна база Белмекен, а вече 2 години е кмет на община Велинград.
Датата 13 февруари е историческа за българския спорт. Това е денят, в който преди 30 години, през 1980-а в Лейк Плесид, Иван Лебанов спечели първия за България медал от Зимни олимпийски игри. На 30 км ски-бягане Лебанов стартира с №54. Той се изправя срещу именити съперници от страни-корифеи в зимните спортове като руснаци, шведи, финландци, норвежци, германци. Българинът остава да се бори сам срещу целия световен елит и въпреки всичко успява да спечели бронза. Зад него остават всички скандинавски бегачи, представители на страните, където се е зародил този спорт. Сред тях и шведът Томас Васберг, който само 3 дни по-късно печели титлата на 15 км. Назад са и знаменити руснаци като Завялов и Савелиев.
Доц. Георги Зографов, един от ръководителите на Лебанов, е автор на може би най-точната характеристика за него: “Без миг колебание мога да кажа, че като състезател той беше природен феномен. Талант в най-широкия смисъл на това понятие, с изумителни функционални възможности, Лебанов беше и като компютър на пистата. Познаваше отлично изключителните си природни дадености, притежаваше невероятно чувство за темпо и ритъм и безпогрешно се ориентираше в хода на състезанието. Един състезател, който беше изпреварил времето си.”
Иван Лебанов никога не пропуска да отбележи хората, на които дължи големия си успех - като доц. Зографов, Ангел Митов, Стефан Митков, които “тогава помагаха за развитието ми като спортист“.
Той споделя че в момента медалът, спечелен от игрите в Лейк Плесид стои “вкъщи на видно място“, а ските си отдавна е подарил на момче инвалид от Норвегия, участвало на състезанията в община Велинград. В момента те са в Музея на ски-спорта в Осло.
За изминалите вече 30 години човек се променя. Прехвърлил 50-те, човек става по-разумен, мислещ и отговорен, казва днес Иван Лебанов, радостен от факта, че успехът му от 13 февруари 1980 г. не е забравен. Талантливият български спортист не крие, че където и да отиде в България, хората се сещат за този момент и го поздравяват. Споделя, че е много приятно човек да усети уважението на хората към това голямо за времето си спортно постижение. За него това е признание, което го кара да не съжалява за целия хвърлен труд и време, чувства се удовлетворен след един такъв ден.
Всичко казано дотук за един от най-великите български спортисти на всички времена няма да бъде достатъчно, за да опиша заслугите на Иван Лебанов на снежната писта. Неговите спортни успехи в съревнование със световни величия в спорта доказват само едно: че няма невъзможни неща, когато силата на волята те води напред. В дни като този може да си дадем равносметка, че съществуват хора, за които няма ограничения и които постигат големи върхове в своя живот и остават ярка следа след себе си. Това са хората, които би трябвало да ценим, уважаваме и следваме.
Честит юбилей, г-н Лебанов и знайте, че има хора, които не са забравили какво дадохте на България преди 30 години!
Трендафил Рупски

Архивните снимки от Историческия музей показват моменти от посрещането на Иван Лебанов след спечелването на медала и обявяването му за почетен гражданин на Велинград.