Велинград - online - За Чепино с любов 
Велинград - online
Всичко за Велинград
info@velingrad.com
Вила "Julie" - Юндола


Вила "Марина ливада"

Минерали-М Велинград

Мебели от масив

За Велинград
· Начало
· Карта на Велинград
· История
· Обяви
· Снимки
· Стария Велинград
· Хотели
· Недвижими имоти
. Квартири във Велинград
· Ресторанти
· Фирми
· Мебели от Велинград
· Минерални извори
· Минерални бани
· Минерални басейни
· Културно наследство

Casino PALMS


Techno Poker Club

За Чепино с любов
Публикувано 2013-08-27 09:14:12 от Темпо

“Когато бях овчарче” е книга на Кръстю Крапачев с подзаглавие “Спомени из Чепино”. Книгата е излязла през 2012 г. в София, може да се намери във велинградските библиотеки и заслужава много по-голям отзвук в нашия град, защото е съхранила ценни свидетелства за неговата история.

Авторът Кръстю Василев Крапачев е роден през 1923 г. в Елешница, а през 1926 г. семейството му се преселва в село Чепино. През 1940 г. постъпва като кадет във Военната гимназия и юнкер във Военното на Негово Величество училище. Участва във Втората световна война като взводен командир в Първа армия в Унгария, а след завръщането си от фронта служи като офицер, преподавател във военно училище и редактор във Военно издателство. През 1954 г. завършва Военната академия “Г. С. Раковски”, но 4 години по-късно е уволнен от войската с чин подполковник. Работи като екскурзовод и служител в “Балкантурист” и Министерството на външната търговия, но отново е уволнен от държавна служба и продължава работа като преводач, редактор и журналист.
Книгата “Когато бях овчарче” Кръстю Крапачев посвещава на своите родители, а целта си сам очертава така: “Целта ми не беше да напиша нещо като монография за нашето село. За това аз, първо, нямам необходимите познания, и второ, сравнително краткия период, около 15 години, на пребиваване там. Аз обаче нито за миг не съм прекъсвал връзките си със село Чепино, защото там постоянно живееха моите родители и братя до края на живота, техните семейства и повечето от от моите съученици и приятели от детските ми години и голяма част от многобройните ми роднини. И сега, на пределна възраст, често продължително пребивавам там... И благодарение на това аз живея с мисълта, че никога не съм напускал и никога няма да напусна с. Чепино до края на живота си”.
Разказвайки за своето детство и юношество преди постъпването във Военното училище, Кръстю Крапачев рисува картината на село Чепино през 20-те и 30-те години на миналия век. От тази картина струи много любов към къщата с фурна, където всяка седмица печат домашен хляб и градината с две ябълкови дървета, огромни домати, цингули (земни ябълки), фасул, тикви и всякакъв зеленчук. Изключително изчерпателно са описани съседите, улиците, магазините, кафенетата, кръчмите, гостилницата, бръснарницата, площада на Чепино - читателят буквално преминава по улиците и пред очите му възкръсват сгради, фамилни истории и спомени за личности от онова време. Ето един малък откъс:
“След къщата на бай Димитър Праматаров бе общината (днес пощата), а до нея бе общинската пожарна, където живееше и главният пожарникар, той и шофьора на пожарния автомобил - Гаваза. Пожарната надвечер пръскаше по главната улица, особено когато още не беше павирана, за да не се вдига прах, когато кравите и козите се връщаха от паша. Площадът се оформяше от сградата на читалище “Св. св. Кирил и Методий”, която днес е занемарена и се ползва само долният етаж за кафене... Някога там беше кооперативният магазин за хранителни стоки на кооперация “Пробуда” с несменяемия магазинер до пенсионирането му бай Лазар Радулов и кафенето с библиотеката към читалището. В кафенето влизаха само интелигенцията на селото - доктор Дошкинов, кметът, учителите и читалищните дейци. Тук се играеше шах и табла. Читалищната библиотека заемаше помещението до кафенето.”
Ценни са спомените на Кръстю Крапачев за читалищния живот - за оркестъра, за театралната трупа от самодейци, за първите кинопрожекции от епохата на нямото кино, превърнало се впоследствие в най-вълнуващото преживяване за публиката. Авторът споделя и вълненията при събития, останали в местната история като посещението на световноизвестния борец Дан Колов в Чепино - за него и придружаващия го Хари Стоев кметът на Чепино Илия Джонев дал голям обяд. Друго събитие е визитата на цар Борис III през лятото на 1935 г. заедно с командира на Втора пехотна Тракийска дивизия ген. Христо Луков, които отседнали във вилата на пазарджишки авокат в Чепино. Наред с това си спомня и по-малко известни факти като това как през лятото на 1933 г. в Чепино за първи път дошъл негър и след него вървяла цяла сурия любопитни деца или за това как през лятото на 1936 или 1937 г. в Клептузкото дере паднал повреден учебен самолет от Военновременното летище “Орлино” край Сърница. Цялото село и хора от близките села Лъджене и Каменица се изредило да види катастрофиралия самолен и неговия останал по чудо жив пилот, който загубил едното си око и единия си крак.
Специално внимание е отделено на заслугите на кмета Илия Джонев, управлявал Чепино в периода 1937 - 1944 г. и осъден след 9 септември 1944 г. Оценката на Кръстю Крапачев звучи така:
“През почти 8 годишното кметуване на Илия Джонев повечето от улиците бяха павирани, по тях беше прекарана топла вода, а извори край селото - от единия чучур течеше студена клептузка вода, а от другия - топла минерална. Топлата вода достигаше до чешмите по борови тръби, без да им се обелва кората и силно насмолени. Благодарение на смолата и нес, ето вече повече от 70 години, тези тръби продължават да си вършат работата, без да има никаква авария. По това време бе докарана и нова студена вода от местност “Легоринец” и “Сухата лъка”, тъй като използваната до тогава студена вода от извора “Клептуза” до селото е много варовита и не можеше да се изкачва по високите етажи на селото... През този период се разшири и езерото, като се изгради и долното езеро на “Клептуза”. Периодично и двете езера се зарибяваха предимно с пъстърва. ресторантът на “Клептуза” бе разширен и нашето село се превърна в изключително привлекателен планински и балеоложки курорт и винаги беше предпочитано пред селата Лъджене и Каменица. И всичко това беше заслуга на кмета Илия Джонев.”
Много подробно авторът разказва за традициите, съпътстващи честването на различните празници в Чепино, за именити свои съселяни, за съжителството между християни и мохамедани, за роднински и приятелски семейства. Поместени са и снимки от семейните архивите, които още веднъж ни връщат към старо Чепино. А наред със спомените в книгата присъстват и множество паралели с историята и днешния ден на Чепино. От камбанарията на своите 87 години и като човек, живял в три коренно различни епохи, на финала на книгата Кръстю Крапачев споделя своето “непоколебимо заключение”, върху което е добре да помислим: “Многото имане, особено придобитото по незаконен начин, различните политически идеологии, са най-големите разрушители на целокупния живот не само на отделната личност, но и на обществото, на държавата като цяло”. А съветът му към чепинци е: “Нека ръководно начало в целия ви живот и непресъхваща радост да ви доставя мисълта, че сте от едно село, един край, от един град, от една държава, тоест от едно огромно семейство, наречено България”.
Елена Баева









 
Къща за гости Bumerang


SPA Hotel-Olympic

Линкове
Техно покер клуб
Колекция от Линкове
Български портал
Всичко за вашата сватба
BikeArea-Велинград
Ротари клуб Велинград
ЦДГ-"Детски Рай"
Архив с новини
Подаръци
Легла от масив

Недвижими имоти "Здравец"


Вила "Арония" - Юндола


Тоника - Велинград , производтво на билков чай