Велинград - online - Да се върнем 50 и 100 години назад 
Велинград - online
Всичко за Велинград
info@velingrad.com
Вила "Julie" - Юндола


Вила "Марина ливада"

Минерали-М Велинград

Мебели от масив

За Велинград
· Начало
· Карта на Велинград
· История
· Обяви
· Снимки
· Стария Велинград
· Хотели
· Недвижими имоти
. Квартири във Велинград
· Ресторанти
· Фирми
· Мебели от Велинград
· Минерални извори
· Минерални бани
· Минерални басейни
· Културно наследство

Casino PALMS


Techno Poker Club

Да се върнем 50 и 100 години назад
Публикувано 2014-01-07 18:25:09 от Темпо

Публикуваме още откъси от подготвената за печат книга на Никола Делиев “Издирени записани имена, дати и събития от Велинград”. В момента авторът набира средства за отпечатване на книгата. Желаещите да дарят могат да внесат средства в откритата банкова сметка или да предпралят бройки от бъдещата книга. Телефоните за връзка с Никола Делиев са: 0359 54627 и 0894 437 052.
Избрахме два откъса от книгата, с които връщаме времето назад със 100 години - към 1914 г. и с 50 години - към 1964 г. Съпоставката с отминалите времена може би ще ни даде ориентири и за развитието на Велинград през новата 2014 г.
1914 година
- в началото на годината в Каменица се появяват представители на агенция “Велко М. Бабов”, които започват да записват желаещите да работят в Америка (САЩ). Записват се около 40 души. Тръгват от пристанището в Лом с кораб по Дунав, и след това с влак до Марсилия. Само че когато пристигнали, корабът “Титаник” вече бил отплавал за Ню Йорк. Това тяхно “закъснение” ги спасява, тъй като “Титаник” потъва. Заминават след няколко дни с друг кораб.
Ето имената на част от заминалите, записани от Васил Тосков Содев: Тоско Содев (негов баща), Петър Караджов, Иван Салагьоров, Георги Малинов, Никола Малинов, Пею Ал. Пев, Димитър Ил. Каров, Иван Ил. Каров, Христо Ил. Хаджиев, Павел Пещерски, Никола Т. Чолаков, Заварин Керин, Георги Дим. Делиев, Атанас Пендаров, Васил Драев, Исидор Пещерски, Иван Синапов - общо 18 завърнали се в Каменица. Не се завръщат: Стойо Ганчев, Тодор Тахчиев, братя Кривулеви, .....Кадреев, .....Караджов ( брат на Петър), Тоско Балтаджиев, Петър Шулев, ... Ст. Пеев - общо 11 души. Сборът е 29 души. Имената на останалите 11 засега са неизвестни. Част от тези хора не намират пристан в Америка. Някои заминават за Аржентина, Южна Африка и Нова Зеландия.
При подготовката за написването на тази книга издирих паметни плочи в гробищата на Каменица и Лъжене на част от тези “американци”. На тях има запис “бил в Америка” или след името - “американеца”. Така за нашият сродник Георги Дим. Делиев се знае, че той е бил в Америка и затова е известен като “американеца”.
- на 23 февруари 1914 г. се провеждат избори. Печели партията на Васил Радославов и той става министър-председател. Независимо от жеста на Радославов да се спре с покръстването на българите с мюсюлманска религия, страхът, че това може да се повтори, кара много от покръстените българи да се изселят в Турция. Двадесет семейства от с. Корово се изселват в Турция. Създават населено място наречено Аврен, сега Акьорен.
- в с. Лъжене се открива агентура (клон) на Българска народна банка.
- открива се първото светско училище в с. Корово. Първи учители са Мара Тачева, Тота Тодорова, Спиро Василев, Петко Захов, Величка Карова, Любка Кръстина, Георги Васев. До 1944 г. училището е начално.
- в салона на училището в с. Лъжене се организира първата кинопрожекция в Чепинско. - на 1 август избухва Първата световна война. В нея загиват:
от с. Лъжене - 24 души: Станчо Деянов, Георги Хр. Велков, Александър Г. Петричев, Александър Ив. Стайков, Борис Ник. Боков, Васил Н. Арабалиев, Георги Кир. Мутафчиев, Георги Кост. Катошев, Георги Хр. Шулев, Димитър Г. Ангелов, Димитър Г. Пичов, Димитър Ив. Пицин, Иван Д. Петьов, Иван Дим. Бояджиев, Иван Зах. Димитров, , Иван П. Ботушанов, Иван Ат. Бориков, Никола Кр. Милев, Тодор П. Ангушев, Серафим Кост. Томев, Христо Т. Кафтанджиев, Цвятко Ат. Осков, Муса Ал. Тиминьов и Васил Г. Попов.
от с. Каменица - 55 души: Иван Д. Аврамов, Павел Д. Бояджиев, Божинко П. Данчев, Тоско З. Папарков, Васил Ст. Керин, Никола Ст. Кръстев, Аврам М. Моллов, Симеон Н. Пендаров, Коста Ст. Секалов, Александър Б. Терзиев, Илия Ив. Цанов, Пейо и Илия Хр. Пееви, Филип Д. Якимов, Исак и Соломон Х. Бенсабат, Никола Дим. Гечев, Стою Ил. Гълъбов, Костадин Ил. Горанов, Никола Сп. Гълев,, Димитър Сп. Данчев, Димитър Ст. Кривулев, Тоско Ст. Кафеджиев, Заварин Д. Пашов, Анания П. Милушев, Димитър Ян. Начев, Юрдан Д. Пещерски, Саво Г. Арнаудов, Димитър Т. Пунев, Иван Ил. Узунов, Димитър П. Шуманов, Илия Бл. Сейменов, Георги Ан. Ушев, Ангел Дим. Хаджиев, Никола Ил. Веселинов, Никола Н. Папарков, Христо П. Гълъбов, Тодор Ст. Пашов, Величко Ан. Велчев, Георги М. Сейменов, Петър Т. Чолаков, Петър Сп. Ушев, Христо Сп. Шулев, Иван Ст. Андонов, Драган Н. Пещерски, Христоско Ст. Керин, Тоско Дим. Кадинов, Ангел Ил. Узунов, Петър Тод. Пашов, Христоско Тод. Шулев, Тоско Д. Гр. Гончев, Спас Г. Пещерски, Павел Ил. Гечев и Ангел Дим. Терзиев
от с. Баня-Чепино - 16 души: Иван Б. Партениев, Агапи М. Бучков, Вельо П. Велев, Георги Д. Груев, Георги Д. Фурнаджиев, Георги И. Вецов, Георги Г. Банков, Димитър Г. Ватралев, Иван К. Фидев, Костадин И. Палигоров, Лазар Н. Радичев, Никола Б. Партениев, Петър П. Петров, Спас Н. Пиянчин, Христо И. Терзиев.
В Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни загиват тримата братя Милан, Иван и Никола Б. Партениеви от с. Баня-Чепино. - от м. септември 1914 г. кмет на с. Каменица става Георги К. Балтаджиев.
- на 4 октомври в с. Лъжене се ражда Борислав Анг. Чорбов. Завършва държавната музикална академия в София. От 1936 до 1942 г. свири на цигулка в Царския симфоничен оркестър. От 1942 до 1946 г. специализира виола и антична музика в Музикалната академия в Мюнхен. През 1946 г. емигрира в Бразилия. Съставя свое трио, което по-късно прераства в оркестър. Издава плочи със записи. През 1970 г. изпраща своите записи в радио София и те се излъчват в ефира на радиото. През 1984 г. посещава България и Велинград. Умира на 14 юни 1988 г. в Рио де Жанейро (Бразилия).

1964 година
- през м. април се провеждат избори за местни органи на управление. На 20 април сесията на Градския народен съвет - Велинград избира членове на Изпълнителния комитет и кмет - Георги Дим. Шулев (Марко). Той е кмет до 31 декември 1970 г. Секретар е Спас Цанов.
- в бр. 1 от 9 февруари в. “Септемврийско знаме” помества извадка от регистрите на фамилните на българи мохамедани от 1905 г.
- на 24 февруари за Председател на УС на “Наркооп” е избран Цветко Вецов.
- Потребителната кооперация в с. Лютово избира за председател С. Шондров.
- нa 28 и 29 март във Велинград се провежда научно теоретична конференция за Вела Пеева. Повод е 42 години от рождението и 20 години от смъртта й. Организатори са студентите по география в СУ “Климент Охридски”. Доклади изнасят: Мария Динкова, Донка Манева (от Пазарджик), Йорданка Баненкина , Люба Войводова (Шокова), Владо Танов , Атанас Семерджиев и Костадин Гяуров.
За първи път се възстановява традицията студентите да се приемат в студентския съюз на заря проверка пред “Г. Димитров”.
- Георги Палигоров е директор на СП “Комунални услуги”, Недю Ковачев е директор на БНБ, Никола Бандаков е председател на ГК на ДОСО, Цветка Щерянова - директор на Пионерския дом.
- на 28 май в с. Цветино се провежда тържествен пионерски сбор.
- Атанас Семерджиев публикува във в. Литературен фронт спомените си под надслов “Кръвта не изтича”.
- започва строителството на ресторант “Бор”. Проектант арх. Георги Сарамбелиев, технически ръководител Любен Вировски. Строи се от бригада на Георги Назлиев и Г. Белев.
- Сюлейман Трампов е председател на Общинския народен съвет в с. Сърница. В селото живеят 3600 жители.
- открива се почивният дом на Главно управление на строителни войски (ГУСВ).
- открива се сградата на Курортна поликлиника към Санаторно курортен комплекс - Велинград. Техн. ръководители на обекта са инж. Връбка Гугалова и Асен Гинев. Главен лекар (управител) е д-р Грънчарова. През 1989 г. се изгражда сградата на новата поликлиника. Техн. ръководител инж. Георги Михов, главен лекар д-р Коста Станчев.
- открива се ресторант “Бор”. По-късно към него се прави пристройка. Приватизиран. През 1999 г. беше основно реконструиран и работи като заведение за хранене. По-късно инвеститорът го вгради в сегашния комплекс “Бор”.
- открива се жилищен блок на рудник “Селище”. Техн. ръководител - Борис Дъгарадин.
- от 1964 до 1968 г. върху площ от 4700 дка. се извършва залесяване. Създават се лесопарковете “Кисловодск”, “Клептуза” и “Стража”.
- в от съществуващите оранжерии в дворът на плажа в Лъжене Стоян Делибалтов експериментално засажда разсад за производство на карамфил марка “Сим”. До 1964 г. всички оранжерии на територията на Велинград са общински.
- разкрива се полудневна детска градина в с. Цветино. Учителка е Мария Цекова. - изгражда се стопанския двор на ДЕЕС - Юндола. - разкрива се поща в с. Корово.
- на 28 юли на Юндола се прави първата копка на каскадата “Белмекен Сестримо”. На тържеството присъстват: Константин Попов, председател на Комитета по енергетика и горива към МС и Йозев Пешел - министър на тежкото машиностроене на Чехословакия.
- по инициатива на Манол Чолев и със съдействието на Градския народен съвет (кмет е Георги Дим. Шулев - Марко) “Балкантурист” - София отпечатва в Италия първата цветна дипляна за Велинград. Тя се издава на 5 езика (български, руски, френски, английски и немски) в тираж общо 100 000 броя.
- на 13 май се открива новопостроената учебна сграда на ТГС “Христо Ботев” - Велинград. Техн. ръководител - Петър Муташки. През учебната 1964/65 г. учебните занятия се водеха в т. н. „общежитие” - сега в него учат учениците от началния курс в Каменица. На първия и втория етаж бяха пригодени 12 класни стаи. За общежитие се ползваше само таванът. Там живееха 100 ученици. В избеният етаж работеше ученическия стол. От 15 септември 1964 г. в новата учебна сграда учат само курсистите от пети курс. От м. януари 1965 г. се изместиха всички ученици в новата сграда.
- открива се новата учебна сграда на Професионалното училище по дървообработване в Чепино.
- открива се сградата на ОУ ”Св. Св. Кирил и Методий” в с. Сърница. То има 16 класни стаи и 2 кабинета. През 1982 г. се прави разширение с още 9 класни стаи.
- открива се сградата с 10 класни стаи на ОУ “Христо Смирненски” с. Света Петка. През 1974 г. към него се прави пристройка с 18 класни стаи и физкултурен салон. До 1992 г. директор на това училище е Иван Кърпачев.
- в м. Куртово на 1870 м. над м.р. се построява и започва работа научноизследователска база за изследване на естествените биологични фактори за профилактика и климатолечение към ВМИ - София.
- през лятото от Куртово до стената на бъдещият язовир Белмекен работи национална бригада “Георги Димитров”. На 3 смени (средношколци, студенти и трудова младеж) се трудят по 600 души. На 30 август гост на бригадирите е Тодор Живков. Рапортува му Мишо Колев - председател на Централния бригадирски щаб. Командир на бригадата е Георги Плашев.
- на 4 страница в бр. 65 от 20 август на в. “Септемврийско знаме” под мотото “Разказваме Ви за Велинград” са поместени материали на Илия Каров, д-р Костадин Станчев и Георги Колев - партиен секретар и домакин на почивен дом “Двореца”. Поместени са репортажи от Йордан Гиздов , Йорданка Мишева и Вълчо Стефанов
- от 1964 до 1966 г. директор на УОГС “Г. Ст. Аврамов” - Юндола е инж. Мако Гьорев.
- в бр. 65 от 20 август 1964 г. в. “Септемврийско знаме” публикува на цяла страница материали за Велинград.
- на 30 август се провежда заря проверка. На 31 август се проведе митинг, на който по записаното във в. “Септемврийско знаме” са присъствали 30 000 души. Тодор Живков произнася слово и откри паметникът на загиналите на вр. Милеви скали. Автор на проекта е арх. Магда Петрова. Инженер конструктор - Цуков . Техн. ръководител Петър Алексов. Главен изпълнител - ГУСВ, поделение на офицера Димитров. Работят и бригадата на Спас Михалакев Стоев и майстори каменоделци от гр. Брацигово. Паметникът е с височина 19,50 м. Монтиран е жертвеник.
- от 8 октомври до 31 август 1969 г. първи секретар на ГК на ДКМС е Георги Петров Шуманов. В ГК заедно с него работиха: Мария Ил. Кадинова , Мария Вас. Донева, Иван П. Горанов, Мария Караджова (Левичарова), Тодор Ив. Папарков , Димитър Цв. Вецов, Георги Ник. Гушевилов. От 1968 г. като завеждащ отдел “Учащи” работа започна Георги В. Аврамов.
- на Зимните олимпийски игри в Инсбрук участва в отборът по ски бягане Величка Георг. Пандева (1942-1994 г.). През 1963 г. с националния отбор тя става световна студентска шампионка в дисциплината 4 х 5 км. в гр. Шплиндеров Млин - Чехословакия. Завършва ВИФ. Участник и в Зимните олимпийски игри през 1968 г. в Гренобъл.
- управител до 31 декември 1965 г. на почивния дом на трудещи се селяни (база 3) е д-р Иван Ангелов. След това той заема длъжността главен лекар.
- секретари на партийната организация на БКП в Лъжене са Георги Даскалов и Борис Ал. Костов.
Никола Делиев









 
Къща за гости Bumerang


SPA Hotel-Olympic

Линкове
Техно покер клуб
Колекция от Линкове
Български портал
Всичко за вашата сватба
BikeArea-Велинград
Ротари клуб Велинград
ЦДГ-"Детски Рай"
Архив с новини
Подаръци
Легла от масив

Недвижими имоти "Здравец"


Вила "Арония" - Юндола


За да остане природа в България