Велинград - online - Поименен списък на мъжкото население и вдовиците на Костандово 
Велинград - online
Всичко за Велинград
info@velingrad.com
Вила "Julie" - Юндола


Вила "Марина ливада"

Минерали-М Велинград

Мебели от масив

За Велинград
· Начало
· Карта на Велинград
· История
· Обяви
· Снимки
· Стария Велинград
· Хотели
· Недвижими имоти
. Квартири във Велинград
· Ресторанти
· Фирми
· Мебели от Велинград
· Минерални извори
· Минерални бани
· Минерални басейни
· Културно наследство

Casino PALMS


Techno Poker Club

Поименен списък на мъжкото население и вдовиците на Костандово
Публикувано 2014-06-17 08:58:17 от Темпо

Село Костандова (дн. гр. Костандово) е петото поред селище, описано в новоустановения подробен тимарски регистър (дефтер), съдържащ имената на данъкоплатците и приходите от населените места в пределите на казата (околия) Самоков, нахия (сборна селска община) Чепне. Той се съхранява в Османския архив в Истанбул (MAD 519). Създаден е в края на първата четвърт на ХVI век, по времето на султан Сюлейман Законодателя (1520-1566).
Вече в няколко броя на в-к “Темпо” публикувахме информацията за Каменица, Ракитово, Дорково и Драгиново. Според регистъра всички те, както и селата Костандова и Бане (дн. кв. Чепино), се числят вече към хаса на кадъаскера (военно-съдебен орган) на Румелия, т.е. на балканските владения на Османската империя. Вече отбелязахме, че в османската военно-ленна система хасът е най-доходоносният участък с годишен приход от десятък и други данъци над 99 999 акчета (акче - дребна сребърна монета, използвана до края на 17 век). Хасове са раздавани на членове на султанското семейство и на висши служители в империята: везири и велики везири, областни управители (бейлербейове) и други. Този факт свидетелства, че благодарение на плодородието си Чепинската котловина е възприемана като територия, която подсигурява висок годишен приход за държавата.
Описанието на населението на Костандово и данъците, събирани от него, е разположено на стр. 112, на която завършва текстът за с. Драгиново, и продължава до стр. 114 от регистъра. В него откриваме няколко интересни момента. На първо място и тук, подобно на с. Дорково и с. Драгиново, срещаме имената на вдовици, които притежават бащини. Това са Велковица и Радослава. Възможно е техните съпрузи да са били овцевъди или търговци на дребен рогат добитък, т.нар. джелепкешани, чието задължение е да доставят овце и кози за държавни нужди. Като такива, те са разполагали с допълнителен терен земя, наречен бащина, и са били освободени от някои извънредни данъци.
Напълно спокойно бихме могли да приемем овцевъдството като поминък на населението от Чепинското корито и през първата половина на 16-тото столетие. В подробен регистър от по-късно време, а именно от 1576 г., съхраняван в Националната библиотека в София, се съдържат имената на 10 джелепкешани от Костандово, които са предали общо 280 овце. Това са Хасан, син на Абдуллах - 40 овце; Пенчо Стойо - 30; Юсуф, син на Инехан, нов - 25; Махмуд, син на Стойко, нов - 25; Ахмед, син на Саридже, нов - 25; Хасан, син на Рад, нов - 25; Неделко Божик, нов - 25; Иван Руско, нов - 30; Неделко Семко, нов - 30 и Стойо Ружин, нов - 25.
Прави впечатление, че 8 от джелепкешаните са означени като нови. Освен това трима от мюсюлманите са приели наскоро исляма. Това са Хасан, чието бащино име е Абдуллах (“Раб божи, Раб на Аллах”) и Махмуд и Хасан, регистрирани с християнските имена на бащите им. В регистъра, предмет на настоящата публикация, обаче няма отбелязани представители на ислямската религия. В по-ранния дефтер, този от 1515-1516 г. фигурира единствено Искендер, син на Абдуллах - също първо поколение мюсюлманин. Може да се допусне, че той или неговите потомци са се заселили междувременно другаде. За възможността хората да се движат от едно място на друго говори и фактът, че двама от жителите на селото са специално отбелязани като пришълци.
Особена категория представляват и 13-те жители на Костандово, ловци на златки и предаващи техните ценни кожи, т.нар. зердеваджии. В регистъра от 1515-1516 г. те са повече - общо 21 души. При едно сравнение на имената им се установява, че няколко от тях се повтарят, т.е. това са лица, чийто поминък в продължение на години идва от подобен род дейност. В селото живее и работи и един железар.
В регистъра от 1515-1516 г. срещнахме имената и на трима синове на свещеници - Стойо Поп, Йован Поп и Стоян Поп. Около 10 години по-късно за християнската вяра на населението се грижат и двама свещеници - Поп Драгойо и Поп Радо. Не откриваме името на Йован Поп в новия регистър, но пък е налице още един Стойо, син на Поп.
По-долу представяме списъка на населението:
Стр. 112.
1. Радослав Райчо; Радослав Стано (Стайо); Врачо Стано (Стайо); Димо Стано (Стайо); Дафне Кърджило (?); Петко Досьо (Доцо ?);
Стр. 113
2. Петко (Ненко) Пенко (Петко); Марин Стойчо; Добро Драгне; Стойко Драгне; Петко Драгне; Пройо Стойчо;
3. Драчо Радослав; Михаил Минчо; Стано (Стайо) Йован; Радослав Йован; Стойо Йован; Петко Добре;
4. Стойко Досьо; Русо Венко; Венко Станко; Михаил Михаил; Рад Шабил; Радул Злато;
5. Грозьо Русо; Драгомир Драгомир; Бойко Йован; Драгойо Миле; Строзо Петко; Груян Орман;
6. Стойо Поп; Петко Йован; Стоян Поп; Теян Венко; Тинчо Дойчин; Русо Дойчин;
7. Малчо Койо; Дойчо Дабижив; Рад Петри; Драгне Йован; Стоян Рачо;
Понастоящем:
8. Поп Драгойо; Беро Стойчо; Драгне Добре; Стойко Петко; Драйо Радослав; Драйчо Досе (Косе);
9. Радослав, зет на Йован; бащина на вдовицата Велковица; Донко Станко (Стайо); Герчо Чернооко; Донко Шабил; Радослав, зет на Драгно (Драгано);
10. [А]ндроник Стойко; Поп Радо; Стойо Поп; Куман Койо; Йован пришелец; бащина на вдовицата Радослава;
11. Бали Демириджи (Железар); Богдан Йован, неженен; Продъо Йован, неженен; Никола Добре, неженен; Велко Драгомир, неженен; Марко Стале, неженен;
12. Стано (Стайо) Добре, неженен; Димо Добре, неженен; вдовицата Рада. Зердеваджии, [които] от стари времена предавали златки, след това останало [да плащат данък] харач (джизие):
13. Белко Богат; Драйко Ручан (Ружан); Димитри Божик; Неделко Божик; Стоян Божик; Димитри Стоян;
14. Герги Стоян; Петко (Ненко) Венко; Понастоящем:
15. Досьо Братил; Радостин Вилич (?); Русо Неделко, неженен; Божик Димитри, неженен; Петко Недьо, неженен.
На стр. 114 са отразени данните за приходите, които постъпват в хазната от селото. Общата сума от събраните данъци е 4962 акчета, но регистраторът е отбелязал цифрата 4952, като според неговите изчисления остават да бъдат предадени още 1744 акчета.
ВИД ДАНЪК РЕГИСТЪР РЕГИСТЪР ОТ 1515-1516 г. 1516-1523 г.
Количество Размер Количество Размер в акчета в акчета
Пшеница 8 мудда и 1 320 6 мудда 960 8 килета
Ечемик и 11 мудда и 1 720 10 мудда 1000 друго зърно 10 килета
Десятък от кошери 280 140
Десятък сено 400 300
Обичаен данък върху свинете 120 100
Данък върху бостан 10 5
Данък върху воденици с 3 камъка 90 60
Такса върху виното 100 100
Данък върху лен 20 51
Райетски данък 55 68
Ниябет (група данъци, такси и глоби) и данък “женитба” 200 200
Валявица Празна (не работи) Също празна
Испенч (поземлен данък, плащан от немюсюлманите) 2406 2006
Данък върху воденица с 2 камъка 40
Общ приход 6696 4952
Недостиг 1744
Първоначално приход: домакинства [пълночленни] - 87, неженени - 27, вдовици - 1, приход - 6696.
Понастоящем: домакинства [пълночленни] - 70, неженени - 10, вдовици - 1, приход - 4952. Недостиг: 1744 [акчета].
проф. д-р Стоянка Кендерова, доц. д-р Румен Ковачев









 
Къща за гости Bumerang


SPA Hotel-Olympic

Линкове
Техно покер клуб
Колекция от Линкове
Български портал
Всичко за вашата сватба
BikeArea-Велинград
Ротари клуб Велинград
ЦДГ-"Детски Рай"
Архив с новини
Подаръци
Легла от масив

Недвижими имоти "Здравец"


Вила "Арония" - Юндола