На балотажа за президентските избори на 18 ноември в община Велинград участваха 51% от всичките 34 882 избиратели. За кандидат-президентската двойка Петър Стоянов - Нели Куцкова гласуваха 9396 човека, а за Георги Първанов - Ангел Марин 8463 (данните са от паралелното преброяване на местните организации на БСП и СДС и не включват гласуването в село Горно Дъбево, което не може чувствително да промени крайния резултат). Изборният ден премина при нормална организация и спокойно. Спокойна бе и решаващата седмица между двата тура. Истински активни през тази седмица бяха структурите на БСП. На предизборна среща с депутата Георги Пирински на 13 ноември социалистите отчетоха, че трябва да спечелят изборите в града и заложиха на тази стратегия. Два дни по-късно депутатът от ДПС д-р Джевдет Чакъров сведе до местния актив на ДПС заръката да се гласува за Г. Първанов. На другия полюс - сред партийните организации, обявили подкрепа за П. Стоянов, кампанията продължи минорно и без особена мобилизация. Поддръжниците и на Стоянов, и на Първанов излъчиха свои предизборни обръщения в местните радио и телевизия. Вечерта след края на изборния ден в сградата на Стария съвет усилено брояха БСП и СДС. Пред телевизора в стаите на БСП бе целият партиен актив начело с лидера Тома Пачалов. В стаята на СДС за кратко се появи кметът и лидер на сините Цветан Дафов, по-дълго остана председателката на БЗНС-НС Екатерина Каферинова. Висок бе градусът на емоциите в стаята на ВМРО и “Гергьовден”, където начело с В. Еличин и К. Вачева също следяха избория резултат в общината. Показателно не се появи нито един човек от местния елит на ДПС и НДСВ. Крайните резултати за община Велинград повториха две тенденции от първия тур. Петър Стоянов задържа и малко увеличи преднината си пред Георги Първанов в рамките на 4-5%. Повтори се и то още по-отчетливо фактът, че градът категорично подкрепи тандема Първанов - Марин, а селата от общината, също категорично, обърнаха вота в полза на Стоянов - Куцкова. От президентските избори БСП - Велинград излиза с оправданото самочувствие, че победи в града с над 1700 гласа. Само 6 избирателни секции останаха “сини” - 5 в Лъджене и една в Чепино. Във всички останали градски секции по-голям или по-малък превес имаха “червените” бюлетини, включително и секциите в двете големи ромски махали Анезица и Асфалтова база. БСП работи във вярната посока да печели града, особено след като усети местните настроения и липсата на мотивация в ДПС. На другия полюс остана ситуацията в селата. Отново, както на първия тур, Драгиново поднесе най-големия подарък на П. Стоянов, а в негово лице и спаси самочувствието на местното ОДС. На втория тур общо в четирите секции в Драгиново бяха пуснати 1380 бюлетини за настоящия президент и едва 211 за Г. Първанов. Зад този крайно отчетлив вот се крият местни настроения, но и също неоставяща съмение тенденция: в община Велинград не бе спазено указанието на централното ръководство на ДПС за подкрепа на социалистическия кандидат. В Сърница 709 човека дадоха глас за Стоянов, 304 за неговия опонент; в Света Петка съотношението е 537:94. Крайните резултати показват, че в преобладаващо “червено” е гласувало единствено Цветино, в Чолаково и Абланица има минимална преднина. Бюлетините в селата извадиха наяве разнобоя, който от дълго време съществува в общинската организация на ДПС. За първи път от години движението не успя или не пожела да приведе в ход пословичната си дисциплина. На първия тур едва 621 гласа получи техният кандидат Ренета Инджова, на втория тур към собствените “червени” бюлетини за Георги Първанов в селата ДПС е прибавило около 1000 гласа. Ниската стойност на тази подкрепа се вижда при сравнението с бюлетините за П. Стоянов - 4200 или с традиционно гласуващите за ДПС на парламентарни избори около 4500 човека в района. Независимо от победата на Петър Стоянов на балотажа в община Велинград, местните структури на ОДС и техните лидери трябва да усетят вота в града като ледено студен душ. Повече от отрезвяваща е съкрушителната разлика от 1700 бюлетини в полза на БСП броени месеци след парламентарните избори, когато разликата между двете големи политически сили тук бе в рамките на 100 гласа. Тя е свидетелство и за качеството на предизборната кампания в полза на Петър Стоянов и по-точно за липсата на такава. Гордостта, че Велинград остана една от малкото “сини” общини в областта силно нагарча от вота на “гражданите” и заради доказаното през годините правило, че гласуването в тукашните селата най-често е и резултат на моментна конюнктура, а не твърд електорат. Не на последно място: резултатите от президентските избори във Велинград са индикатор за състоянието по места на НДСВ и за неговите стратегически цели. Дали от заетост в управлението на страната, но тук НДСВ не направи кампания за П. Стоянов и това подпомогна Г. Първанов. Вотът във Велинград не е “представителен” за страната и е част от голямото предизвикателство пред Георги Първанов - да покаже и докаже, че е не само новият президент, а и президентът на всички българи. Елена Баева