Румен Бетев е редови турист, член на Туристическо дружество “Юндола”. Подобно на мнозина е изминал стотици километри по билата и върховете на българските планини. Но е сред малцината велинградчани, стигнали в подножението на Монблан и изминали над 900 километра по свещения път Камино от френското градче Сен Жан Пие дьо Пор до катедралата “Свети Яков” в испанския град Сантяго де Компостела и чак до нос Финистерре на брега на Атлантическия океан, който в древността считали за края на света.
Легендата за Камино разказва, че той е проекция на звездния Млечен път върху Земята и затова векове наред хиляди поклонници пилигрими и обикновени хора минават по този маршрут - всеки със своята вяра, болка и цел. Камино има десетки различни маршрути в зависимост от мястото на тръгване. Някои хора изминават част от разстояние пеша, а друга част с велосипед или автобус. Има такива, които не могат да отделят цял месец и ходят по 100-200 километра на година, докато преминат целия Камино. Правилото е, че заветният документ, който удостоверява изминаването на пътя получава този, който е вървял поне 100 километра пеша или 200 километра с велосипед. Румен Бетев изминава цялото разстояние пеша и то за по-малко месец - от 1 до 29 септември 2012 г.

- Как реши да тръгнеш по Камино?
- Подготвях се повече от 6 месеца. Разучавах различни маршрути, за да знам откъде и за колко време трябва да премина. Проучванията ми показаха, че не може да се изминават по по-малко от 30 километра пеша на ден, независимо какво е времето. Избрах така наречения италиански маршрут и го разделих на етапи за всеки ден. Тръгнах от Байон и Сен Жан във Франция, където е първият пункт и получих “крендисил” - паспорт на пилигрим, който се подпечатва в определени пунктове по маршрута и така удостоверяваш, че си изминал пътя. Камино е много добре обозначен с жълти стрелки и познатото в цял свят изображение на мидата Сен Жак. Ако си внимателен, не можеш да се загубиш, а по целия път има много неща за разглеждане - катедрали, манастири, паметници, красиви селца и градчета. Тъй като се върви през лозарски район в Испания, има дори чешма, от която тече вино и всеки може да го опита. Бързо разбрах, че сутрин трябва да се тръгва много рано (не по-късно от 5.30 - 6 часа), защото в противен случай вечерта се стига късно в набелязаното място за спане, а тогава цените за настаняване са най-високи.
- Какви хора вървят по този свещен път?
- Буквално всякакви хора! Има хора от всякакви националности, аз се запознах с представители поне на 20 народности. По Камино срещаш и стари, и млади. Не всички са набожни и не всички са болни. Има доста хора, които искат всичко да видят и затова са тръгнали по Камино. Има аскети, които тръгват без нито една стотинка и разчитат на църкви и социални приюти за подслон и храна. Изминаването на пътя изисква поне един месец и 1200 евро, но се намират и хора, които идват по 3-4 пъти. Всичко е много добре организирано, но има и някои неща, които са доста комерсиализирани.
- Ти си подготвен турист, но имаше ли трудности с изминаването на тези над 900 километра?
- За мен 30-35 километра дневно пеша не са проблем, така че не съм усетил никакви трудности, свързани с ходенето. Изминах пътя с обикновени плетени еспадрили, които оставих на брега на океана, при Фара на Финистерре. Много помага отношението на испанците, които са спокойни, доброжелателни и гостоприемни към всеки. Винаги пожелават “Буон Камино”, а в специално направените за подслон албергети има най-важното - баня, пералня, сушилня, спалня и кухня. Най-вълнуващият момент от пътя е пристигането в Сантяго де Компостела, където в близост до катедралата има информационен център и там се чака на опашка, за да получиш официалния документ, че си изминал Камино. Аз пристигнах на 28 септември, но реших да премина и последната отсечка до брега на океана и нос Финистерре, която не изминават всички тръгнали по маршрута.
- 10 години преди да тръгнеш по Камино си тръгнал за Монблан. Как реши да атакуваш най-високият връх в Алпите, който е сериозно предизвикателство и за най-подготвените алпинисти?
- През 2002 г. се събрахме група от 6 туристи от София, Калофер, Пловдив и аз от Велинград. Чувствах се подготвен, ходил съм, екипиран съм, а имахме и водач, който знае френски език и познава маршрута, което е задължително. На височина от 3300 метра направихме лагер за аклиматизация заради опасността от височинна болест. При една такова изкачване има много обстоятелства, в нашия случай водачът качи само едната група, а останалите успяхме да стигнем на около 1000 метра под връх Монблан, който е висок 4810 метра. Качвал съм връх Триглав в Словения, Олимп в Гърция. Искам да видя и Еверест, но е много скъпо и изисква наистина специална подготовка.
- Кой е любимият ти маршрут в България?
- Турист съм от 1986 г. и през годините съм успял да ходя почти навсякъде по българските планини. Мисля, че нашият маршрут Ком - Емине по нищо не отстъпва на испанския Камино. Той е по-кратък, около 700 километра, които се минават средно за 17 дни. Но е изключиетлон красив и препоръчвам на всеки, който може, да прекоси България от Ком до Емине.
- И кой за теб е най-хубавият маршрут в околностите на Велинград?
- Зависи кой колко може да ходи. Много хубав е един от най-познатите маршрути: Гергевана - “Свети Никола” - Стария чарк - хижа Самоводица. На всеки бих препоръчал да вземе теснолинейката до Добринище и оттам да се качи до хижа Безбог и хижа Пирин. Много красиво е на Белмекен и на Сютка. При нас всички сезони са добри за туризъм, така че който обича планината, винаги може да я намери.
Елена Баева