(ФИЛОСОФЪТ НА ТУРИЗМА) Струва ми се, че беше м. януари 1982 г. С приятеля ми Йордан Кърпачев, както обикновено, излязохме в планината на сутрешен малък туризъм. Беше прекрасно зимно време - меко, топло, вали сняг. От Военния санаториум започва гората. Аз си съблякох ризата, защото по стар мой навик обичам да вземам снежен душ. Падащият сняг се трупа върху голото тяло, топи се и облаци пара се вдигат към небето. Йордан не се реши да се съблече. Не беше се закалил достатъчно.
Вървим безмълвно, любуваме се на зимната картира и чуваме само скърцането на обувките в снега. Ослушваме се и се наслаждаваме на тишината, която е завладяла гората. Няма жива душа и катеричките и птичките са се приютили в гнездата си. Така захласнати, стигаме до Стария чарк. Насладата и удоволствието не се поддават на описание. Времето се е укротило, не дава никакви признаци за промчяна. Меко е, продължава да скрежи и по обратния път, докато отминем Марчева кория и излезем на открития терен и се изправим срещу пролома на река Чепинска и с. Драгиново.
Тук стана истинско чудо. Проломът се превърна на въздушен улей, поел студения вихър на севера - леден, лют, жесток. За секунди завладява всичко, всичко се превръща в лед. Увисналите пред очите ми коси се заледиха, всеки косъм - сталактит. Голото ми тяло се покри с ледена броня. Обърнах се към Йордан: “Йордане, ще загинем! Само спортно бягане ще ни спаси!” Бягаме усилено, организмът ни се е напрегнал, произвежда повече топлинна енергия, като използваме всичките си възможности и резерви. Бягаме усилено, за да се отървем от въздушния студен улей откъм Драгиново и да се измъкнем от улея на билото на Гергьовица пред манастирчето.
Едва тук срещнахме жива душа - военен, облечен перфектно, с войнишки шинел, ръкавици, шапка и шал. Като ни видя, онемя - просто загуби говор и глас. Като го поотминахме, дочухме глас: “Другарю, утре камбаната ще удари три пъти!” Бягайки, едва успях да му кажа: “Утре в 7.30 часа тук!” и продължихме бягането към града, за да се спасяваме. Добре, че никой не ни срещна. За минути се намерихме в затопления ми дом и веднага започнаха спасителните процедури, които продължиха цял ден - чайове, фрикции с хладка и студена вода. Едва вечерта дойдох на себе си, възстанових се. Легнах и веднага съм заспал дълбоко. Събудих се, когато денят вече беше пукнал. Пак малко процедури и на път.
На билото на Гергьовица военният ме беше изпреварил. Снеговалежът беше спрял, времето беше топло и меко. Военният се оказа полковник, дошъл на почивка във Военния санаториум. Той започна: “Ама вие ме объркахте! Вчера беше чудо, днеска ново чудо. Как е възможно днес да не сте болен? Как?” И продължи: “Беше ужасно, като ви видях - от всеки косъм сталактит, а по тялото ви ледена броня. Случаят е уникален! Крайно много съм доволен от нашата среща. Случая го разказах на колегите полковници и генерали. Никой не повярва! А сега като им кажа, че съм ви видял жив и здрав, съвсем ще ги изумя. Но трябва да ви помоля да ми разкажете как сте постигнали този здравен успех”.
Поясних му, че работата е съвършено проста и че само с няколко думи ще му разкрия цялата истина. А тя е: закален организъм и природосъобразен начин на живот. Основно изискване и лична задача за всеки човек, явил се на тази земя, е да се бори да закали своя организъм до такава степен, че да зареди организма си със собствени защитни сили, които да са в състояние сами да се борят срещу враговете - болестите и простудите. Аз сравнявам човешкия организъм с една държава. Държава, която няма собствена армия, тоест собствени защитни сили, е обречена на загиване. Ще я повали и най-слабият противник. А държава, която разчита на чужда помощ, също е обречена. А чуждата помощ за човека са лекарствата.
А какво значи човек да има собствени защитни сили? Това значи да има укрепнали вътрешни органи, да са му укрепнали всички системи на организма: сърдечно-съдова, нервна, двигателна и др. А как става това изграждане? То става само и по един единствен път - чрез природосъобразен начин на живот и много ходене в планината. Това е цяла жизнена система.
Казах, че основна задача на всеки човек, появил се на тази земя и на този свят, е да се опази и да преживее известно щастие. Той трябва да изгради, преди всичко, собствени защитни сили на организма си. Само така той ще се противопостави и на враговете, и на разни природни явления. Няма да се поддава лесно на простудни заболявания, сам, без лекарска помощ, ще се противопостави на сполетелите го епидемии. Ако всички хора имат това разбиране и това съзнание, лекарите ще останат без работа, ще станат излишни. И така, проблемът е в изграждане на собствени защитни сили.
Полковникът каза: “Достатъчно, достатъчно” и продължи: “Аз съм извънредно доволен от нашата случайна среща. Вие изнесохте цяла лекция, каквато не съм слушал нито от професори, нито от лекари! Вие съвсем не сте обикновен турист, вие сте философ на туризма”.
След това ме попита за моето образование и за моята професия. Отговорих: образованието ми е полувсше, а професията - учител.
Накрая ми каза: “Сега, като се върна в санаториума, ще разкажа за вас и вашата лекция. Аз ще помня урока, който ми дадохте и ще го разказвам, докато съм жив!”
Разделихме се като стари приятели.
Манол Чолев