На 1 април 2015 г. се навършват 75 години от създаването в Чепинско на една високопатриотична и чисто човешка организация - Дружба “Родина”, която води своето начало от Смолян и се разпространява из цялата родопска област.
Създадената на 3 май 1937 г. в Смолян българомохамеданска културно-просветна и благотворителна Дружба “Родина” ратува за взаимно опознаване, сближение и подпомагане на българите мохамедани и българите християни в родопската област, за събуждане и развиване на народностното чувство у българите от мохамеданско вероизповедание, за предпазване от всякакви външни пропаганди и инородни внушения и въздействия. Тя има своя предшественик в лицето на създаденото още през 1881 г. в чепинското село Каменица ученическо културно-просветно българомохамеданско дружество “Просвета”. Сведения за дейността му намираме в изследването на Христо Попконстантинов за Чепинско, публикувано в СбНУНК, кн. 15 от 1898 г., както и в архивните материали, съхраняване във ф. 173, оп. 1 на ЦДИА.
Дейността на смолянските родинци става известна на интелигентите от Чепинско чрез публикациите в излизащия сборник “Родина” и в някои печатни произведения в края на 30-те години на ХХ в. Съпричастни към техните идеи са такива изтъкнати личности от Чепинско като д-р Петко Главинов, учителите Петко Захов, Елена Кантарджиева, Иван Дивизиев, Крум Тошков, Димитър Зенгинов, Янко Б. Янков, Тодор Ямаков, Филип Янков от Костандово, обществениците Георги Ил. Попов, Ангел Герин, Йосиф Шнитер, Кръстьо Панов и др. Особено ентусиазирани са евангелският пастир Герасим Н. Попов и имамът (в последствие районен мюфтия) Мустафа Шарков от с. Корово (дн. Драгиново). Макар и принадлежащи към различни вероизповедания, те са всеотдайни радетели на идеята за единение на всички българи без оглед на религиозните им чувства.
Създаването на Дружба “Родина” в Чепинско става след проведени преди това разговори с хора, размяна на мнения и други. На 1 април 1940 г. в училището в с. Корово в присъствието на около 30 души местни жители се създава чепинският клон на Дружба “Родина”. Негови членове учредители са Мехмед Перчинков, Осман Бакърджиев, Мехмед Бакърджиев, Якуб Шарков, Мустафа Шарков, Салих Ибраимов, Борис Кутрянски, учителят Димитър Зенгинов и Герасим Н. Попов. За председател на чепинската “Родина” единодушно е избран Мустафа Шарков.
Една от първите изяви на родинци в с. Корово е организираният в края на месец апри 1940 г. трудов ден за почистване на джамийския двор, поправяне на оградата му и посаждане на плодни дръвчета в него. По-късно на всички хора от селото, почистили дворовете си, безплатно се доставят фиданки за засаждане и цветя за оформяне на малки цветни градини. Това е насочено към едно привеждане на селото в по-приветлив вид, което влияе за промяна в бита на местните хора.
Чепинските родинци полагат изключителни усилия за културно-просветното издигане на българите мохамедани. Провеждат се утра и вечеринки, изнасят се сказки по различни обществени и природно-научни теми. Желани сказчици са Мустафа Шарков, Герасим Н. Попов, коровският младеж Асан Бакърджиев, учителят Крум Тошков, агрономът Попвасилев. Интерес предизвикват беседите на П. Илиев от Пловдив, П. Минков и Хар. Попов от Бургас, поканени от Герасим Попов и изнесени в селата Корово, Костандово, Чепино и Лъжене. По инициатива на Мустафа Шарков ръководството на “Родина” в Чепинско организира Мохамеданска просветна библиотека, от която излизат пет брошури. През 1940 г. Шарков написва една малка пиеска “Годеж в с. Корова”, играна в читалищния салон в Лъжене в присъствието на голям брой българи мохамедани. Особен интерес предизвиква сред тях родинското утро, проведено на 29 март 1942 г. в същия салон. Представена и е пиесата “Женитба” в три картини от живота на българите мохамедани. Нейн автор е учителят родинец Крум Тошков.
И всичко това продължава до промените след 9 септември 1944 г., когато Дружба “Родина” е анатемосана, квалифицирана като антинародна, фашистка и шовинистична, а дейците й са подложени на гонения. Тон за това дават писания в партийния орган „Работническо дело”. Те не отминават и Шарков, и Герасим Попов, които са арестувани и изпратени в лагери. Излезли от преизподнята те, двамата - Шарков като туптящо сърце на Дружба “Родина”, а Герасим Попов като нейн идеолог и трезвен ум - са физически смазани, но духовно несломени. До края на живота си те не престават да мислят и работят за духовното, културно-просветното, нравствено-битовото издигане и национално осъзнаване на българите мохамедани, на които служат всеотдайно и безкористно.
На 1 ноември 2009 г. в Аулата на Софийския университет “Св. Кл. Охридски” дейността на Дружба “Родина” бе възстановена. Велинградският й клон продължава неотклонно традициите на своите предшественици за национално осъзнаване. Организират се представяния на книги, четения, срещи с изтъкнати общественици. За четвърти път със съдействието на велинградските родинци тук се провежда Националният фолклорен фестивал “Пролетно хоро”.
Те, двамата родинци Шарков и Попов, не доживяха общественото признание за тяхната дейност. Съгражданите им ги удостоиха посмъртно със званието “Почетни граждани на община Велинград”. Защото те работеха за единство на българския народ, за една свободна, демократична, независима, мощна и обединена България за всички “от Дунав до Егея и от Албанската пустиня до черноморските води”.
Костадин Ушев