Седмица на гората 2015: 130 години горско стопанство Велинград
Борис Ангелов Топорчев
Роден е на 27.08.1925 г. в с.Каменица. Тук получава основното си образование. Продължава да учи в Държавното средно техническо училище “Христо Ботев” в София в профила “Отдел за културна и горска техника”. Курсът за обучение е бил 5-годишен. През първите две години се подготвяли по общообразователните предмети, а през следващите три се изучавали специалните лесовъдски дисциплини. Завършилите училището преминавали едногодишен стаж, полагали държавен изпит и им се давала лесовъдската квалификационна степен “техник-лесовъд”. Това училище завършва успешно през 1949 г. Трудовата му дейност започва на 01.11.1949 г. в горско стопанство Велинград и завършва на 02.12.1985 г., когато се пенсионира - с 36-годишен трудов стаж само в едно горско стопанство. Обичан и уважаван от колектива на стопанството заради добрият му характер, големият му опит и безспорно високата му квалификация в горскостопанското дело като началник на участък и старши лесничей. Своите знания и опит предаваше на младите си колеги. Десетки хиляди са декарите, които са залесени под неговото непосредствено ръководство по обезлесените и опороени терени около Санаториума, Нежовица, Света Петка, Върбица, Чолаков Дол, Стража, Голак и Юрта. Днес тези млади култури са прекрасни 50-60 годишни насаждения, истинска гора по оголените някога сипеи и ровини. Хиляди са и декарите на изведените образцови главни и отгледни сечи в участъка му. Не беше случайно, че на съвещанията неговите маркирации и сечища се показваха като пример за голяма лесовъдско майсторство. С голямо чувство на отговорност с негова помощ, в стопанството бяха организирани националните съвещания по смолодобива, линейноселекционните сечи, механизацията на отгледните сечи и стопанисването на семенните бази. Той беше и инициаторът за изграждането на т.н. “чешми на наборите” в Каменски участък, които и днес с чистата си изворна вода утоляват жаждата на пътниците - на набор 24, 25 и 42 в “Делето” и 29/30 в “Арамлийски чучур”. Заради всичко това и най-вече за мащабните залесявания беше награден с “Орден на труда” - златен и др. отличия. Почина на 12.12.2006 г.
Георги Пеев Масларов
Роден е през 1903 г. в с. Лъджене в семейството на горския стражар Пею Христов Масларов. Това предопределя и неговото бъдеще. След отбиване на военната си служба постъпва на работа в Лъдженското общинско лесничейство като горски стражар от 1925 г. След откриването на секцията по залесяване през 1933 г. той е отговорник по създаването на първия държавен разсадник (между Чепино Баня и Лъджене - на неговото място сега е построен блокът на “Кристал” и църква). Произведените фиданки от бял бор, черен бор, смърч, бреза, мура, ясен, явор са послужили за залесяването на оголените терени покрай ж.п.линията, която системно е била засипвана при дъждовете със скални материали от Чепино Баня до Аврамови колиби. Той измисля и внедрява сеялния барабан - прототип на сеялна машина, с който се рационализира посева на иглолистните семена, за което е бил награден. Той е и организаторът и строителят на първата семесушилня за добив на иглолистни семена в м. “Казармата” (на това място е построен сега комплекс “Бор”). Негова е заслугата да се обучат другите горските надзиратели в майсторството на фиданкопроизвадството. Георги Масларов притежаваше таланта на краснописа. Почеркът му се отличаваше с истински калиграфски щрих. Поради това директорът на стопанството го беше натоварил да завежда актовата преписка по съставените горски актове и наказателни постановления. По-късно, като референт по охраната в стопанството, приех от него тази дейност, като се опитвах безуспешно да подражавам почерка му. Георги Масларов беше образец на истински горски служител - дисциплиниран, акуратен, винаги готов да помогне на колегите си - той беше единственият старши горски надзирател в стопанството. Пенсионира се през 1958 г. След кратко боледуване почива на 01.03.1975 г.
Васил Георгиев Цинцев
Роден е в с. Лъджене на 3.02.1909 г. От млади години е започнал службата си като горски надзирател. Отличаваше се със своята неподкупност, честност и изключително трудолюбие. За да бъде на територията на поверения му охранителен участък, той си построява на Света Петка, м. ”Лазово дере”, паянтова постройка, в която до пенсионирането си живееше. На същото място разкрива и горски разсадник, в който произвеждаше най-добрите семенишни фиданки от бял бор, смърч и бяла мура. Неговият район беше най-опороеният в цялото стопанство. Терените около Света Петка, Пашово и околните махали Кандьова, Рохлева, Бутрева и местността “Голак” бяха опустошени от ерозията - от ниви, подготвени от местното население на стръмните терени, те се бяха превърнали в оголени скали, набраздени с ровини и сипеи. С огромна настойчивост, без почивен ден, организираше подготовката на почвата, залесяването, отглеждането на културите и опазването им. Процентите на прихващане на залесените фиданки бяха над 95%, което показваше строгия кантрол на техниката на залесяването и качеството на отгледаните в неговия разсадник фиданки. Сега тези площи са прекрасни гори, спрели разрушителната дейност на ерозията и пороите върху хиляди декари благодарение на усилията на този скромен горски труженик. Отдаден на професията си като залесител, той беше многократно награждаван с трудови отличия. Васил Цинцев почина на 10.12.1974 г.
Вельо Илиев Аврамов
Роден на 22 април 1922 г. в с. Обидим, Гоце Делчевско. Със семейството си се преселва във Велинград през 1946 г. Постъпва на работа в Чепинското горско стопанство като горски надзирател, а по-късно в обединеното Велинградско стопанство е старши горски надзирател по лесокултурните мероприятия.
Разговорът с Вельо Аврамов, макар и сега на 92 години, върви гладко със спомените и на двамата ни за годините, когато околностите на Чепино представляваха девастирани и оглозгани от пашата на козите келяви габарови и хвойнови шубраци. Нужни бяха огромни усилия, които трябваше да се положат за реконструкцията им, за направата на качествена подготовка на почвата и залесяването им с бял борови и черен борови фиданки, примесени тук-там с бреза, люляк и горско плодни. Старанието на жените от Чепинската бригада с бригадирката им Метийка Джуленова беше на висота. Само за десетина години околностите на квартала се преобразиха - склона от Катерево дере до “над Гимназията” беше облечен в нова премяна - зеленият килим на избуялите фиданки обхвана като зелен пръстен близките околности на града. Последваха масивните залесявания в Катерево дере, над Горския пункт, Анезица, Исиливец. Ветровалните площи от станалия на 29 май 1961 г. смерч в м. “узлата” и “Мемов камък” , при който бяха повалени дърветата на площ от 840 декара, само за две години бяха почистени, подготвени и залесени с фиданки от бял бор, смърч, бук, дугласка ела и ларикс с участието и на Вельо Аврамов. Голяма е заслугата му и в разкриването и цялостното устройство на разсадника „Кемера”. На същия беше изградена подземна водопроводна мрежа с наземни хидранти за поливане, елекрофициран и в голяма степен на механизация на фиданкопроизводството. Днес той е единственият разсадник на стопанството, който задоволява нуждите му от фиданки за залесяването.
Спомени, спомени... Вельо Аврамов със задоволство се рови в тези горски спомени, защото дългът му към гората, която е била смисълът на живота му досега, е изпълнен. След пенсионирането му през 1982 година, тя все още е важното нещо в неговия живот.
инж. д-р Кирил Цанов