Обществени обсъждания за три резервата - “Дупката”, “Беглика” и “Мантарица”, се проведоха в хотел “Бор” във Велинград на 23 април. Те бяха организирани от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Пазарджик. Плановете за управление на резерватите представиха специалисти от спечелилия обществената поръчка консорциум “Призма-Нишава” с ръководител на екипа доц. Анна Ганева - биолог и еколог от Българската академия на науките. На обществените обсъждания присъстваха специалисти от Община Велинград, Държавно горско стопанство “Ракитово” и неправителствени организации.
Плановете за управление на резерватите са свързани с българското законодателство в областта на опазването и управлението на защитените природни територии. Тяхната основна цел е съхраняване и опазване на естествения характер на екосистемите плюс насърчаване на научните изследвания за състоянието на популациите на видовете и природните местообитания.
Общ проблем за трите резервата се оказаха неточните граници на защитените територии, които трябва да бъдат прецезирани. Обща бе и препоръката за изготвяне на противопожарни планове на резерватите, защото потенциалните опасности от пожари са налице. Сред най-честите препоръки беше поставянето на информационни табели и по-добрата маркировка на основните пътеки в резерватите.
Ето и някои от интересните данни, събрани в новия план за управление на резервата “Мантарица”, който се намира в нашия регион, на 8 километра южно от Ракитово:
* Резерват “Мантарица” е обявен през 1968 г. от тогавашното Министрество на горите с цел запазване обитанията на глухарите и девствения характер на иглолистните гори. През 1977 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на биосферни резервати “Човекът и биосферата”. Територията му попада в зве защитени зони на НАТУРА - “Западни Родопи” (по директивата за дивите птици) и “Родопи-Западни” (по директивата за местообитанията).
* Растителната покривка на резервата се състои основно от съобщества на смърч, ела и бук, изградени на 3 етажа - дървесен, тревен и мъхов. Почти цялата площ на резервата (99.6%) е залесена, като делът на насажденията с естествен произход е 98.3% от общата площ.
* В резервата има 47 вида лихенизирани гъби, включително белодробен лишей, който е индикатор за запазени стари гори и е включен в червените списъци на много европейски страни като застрашен вид.
* На територията на “Мантарица” се срещат 12 вида земноводни и влечуги, като интерес представлява застрашения вид алпийски тритон от Червената книга на България.
* Орнитофауната е представена от 52 вида птици, сред които редките перната кукумявка, трипръст кълвач и черен кълвач.
* Установени са 6 вида прилепи, 33 вида други бозайници, сред окито вълк, кафява мечка, златка и дива котка.
Резерват “Мантарица” е изключителна държавна собственост и статутът му ограничава възможностите за човешка намеса. Въпреки това в близост до границите на резервата отрицателно влияние оказват човешки дейности - битови отпадъци, шумово замърсяване, повишена пожароопасност. Това води до промени в популациите и налага необходимостта от повишаване на интереса към защитената територия с повече образователни и информационни програми. Планът за управление акцентира на нуждата от кадри и техника за охрана на резервата, обучение на водачи, условия за развитие на туризъм в синхрон с предназначението на резервата като защитена територия. Предлага се обособяване на две зони: зона за опазване на консервационно значимите видове и местообитания и зона за регламентиран достъп по познавателен маршрут с посетителска пътека, преминаваща през резервата.
Новото проучване доказа, че биоразнообразието в резерват “Мантарица” е с високо природозащитно значение не само на национално, а и на европейско ниво. А това прави още по-голяма отговорността ни за неговото съхранение и опазване.
Елена Баева