Когато думите не стигат

Публикувано на 23 Jun 2015 09:16

Красива е България, но звучността на думите “Роден съм във Велинград” те прави горд. Много са причините да боготворят града ни, но като че ли най-съществената е онзи зелен гердан, прегърнал трите квартала, както и чистият въздух. Споменах “зелен гердан” и се сетих за едно кътче близо до Велинград. Нека да не измъчваме кръстословицата , а веднага да признаем, че става дума за местността “Лепеница”.
На 4 км от южния ни квартал е началото на местността, като една декоративна табелка насочва вниманието ни. Не са изминати и десетина метра и погледът спира върху просторна ливада, разположила своето зелено тяло между асфалтовия път, реката и гората. Броят на декарите е без значение за туристическото настроение. Многобройното стадо овце грижливо проверява височината на сочната трева, а игривите и красиви агънца те пренасят в друг свят. Кучешкият лай не те смущава, а виждаш ливадата още по-чаровна. Няма умора от гледката на цъфналите плодни дръвчета, нападнати от трудолюбиви пчели и все пак крачките ни насочват към вътрешността.
Двеста изминати крачки по асфалтовия път и вниманието ни е приковано от друга гледка. От ляво на пътя, на полустръмен бряг, една малка къщичка привлича погледа на туриста. Заключената врата с катинар подсказва за миналото. Коминът, отдавна спрял да диша, потвърждава породилото се настроение. Това е къщичката на Стоил Белев, който някога със своето щастливо семейство и многобройно стадо овце е прекарвал тук своите младини.
Песимистичното настроение бързо се разсейва от поляна, приличаща на голяма зелена гъба. Тя зарежда с ново преживяване с гледката на модерна виличка, не повече от 15 кв.м. Вилата, покрита с махагонов цвят, е като птица, готова да литне. Четирите пчелни кошера говорят за перспектива, в близките дни се очакват и плодни дървета. Това е планинският дом на Альоша Ковачев, който това лято ще чества първата си годишнина.
От височината на пътя, ниско до реката съзираме стопанската сграда на Георги Даскалов с няколко красиви крави и телета, червено конче, пъстроцветни кокошки и пилета, закачливи кучета и две гъски, които със звучни крясъци поздравяват новопристигналите гости “Добре дошли в нашето зелено царство”.
Само една граници ни дели от ново преживяване. Украсените граници на новата поляна с бодлива акация, плачеща върба, малки плодни дървета и декоративни храсти обещават спокойствие. А двете маси до желязната барака те карат да забравиш кафенетата и асфалтовите улици. Цветята, грижливо пазени и отглеждани от Диана Даскалова, те пренасят в друг свят.
Картините на “Лепеница” се сменят с двуетажна вила, на чиято врата четем “Добре дошли!”. Няма грешка във формата и съдържанието на поканата. Трудолюбивите ръце нва Любомир и Марко Фурнаджиеви са “виновниците” за тази морава.
Асфалтовият път ни довежда до пчелина на Борис Михайлов. 20 пчелни кошера, кацнали амфитеатрално върху неравната горска поляна.Стъпиш ли на терасата на вилата, гледката е опияняваща. Една голяма квадратна поляна, която трудолюбивите чепинци са превърнали в тучна ливада. Построената кокетна стопанска сграда на Стефан Мавриков, както и красивата вила на Иван Гешов са истински декор на тази зелена сцена. А малката рекичка, която разделя поляната на две симетрични половинки, е извор на нови красиви преживявания. Вдигнеш ли поглед на юг, думите не стигат: зелена букова гора, на места пресечена с борови дървета.
Уморен от продължителната гледка на тази зелена морава, точката пожелава кратка почивка, но едно продълговато многоточие не ти дава покой и непрекъснато те съветва: “Не спирай да търсиш онези думи, които не стигат, за да покажеш цялата красота на красивата “Лепеница”!
Никола Вецов, турист

Отказаха вписване: решенията на събранието на читалището в Чепино са незаконосъобразни

01 Apr 2026 07:03

На 31 март Агенцията по вписванията (АВ) към Министерството на правосъдието отказа да впише решенията, гласувани на отчетно-изборното събрание на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“...