Поредната екскурзия на групата на леля Христина, както я наричаме всички, започна с добро настроение в ранните часове на 12.06.2015 г. Посоката този път беше към Каварна, Балчик и Добрич с подсигурени нощувки и набелязани исторически обекти за посещение.
Всичко приключи към 12 часа на обяд, когато навлизайки в Рижкия проход, на десетина километра от с. Лозарево автобусът скъса болтове на задната гума. Само бързата реакция на двамата шофьори предотврати по-тежък инцидент, тъй като пътят е с много завои и интензивно движение. Автобусът беше изведен на една отбивка сред лозята и петдесет човека, повечето от които възрастни жени, трябваше да стоят на слънце и без вода в продължение на седем часа.
От фирмата превозвач на г-н Беев водачите получиха нареждане да се справят сами на място. Наличните инструменти се свеждаха до няколко гаечни ключа и един подбит секач. Шофьор на ТИР от Пловдив ни остави крика си и беше единственият, който спря, за да окаже някаква помощ. След позвъняване на редица телефони, започвайки със 112, се оказа че най-близката пътна помощ за тежкотоварни автомобили е в гр. Варна и не се ангажира да дойде толкова далеч. Развиването на четири болта с наличните инструменти отне на водачите четири часа и им струваше много пот и кървави мазоли по ръцете, но остана един болт, който трябваше да се среже, за да бъде изваден. Когато се свързахме с фирмата във Велинград с искане да бъде изпратен друг автобус, с който да продължим пътуването си, получихме отказ, а телефоните на ръководителите бяха изключени и на линия остана жената от касата на автогарата.
Виждайки, че няма да получим помощ от хората, на които сме платили за това пътуване и пред перспективата да нощуваме сред лозята, се обърнахме за съдействие към познат служител в Община Добрич. Безкрайно сме благодарни на него и на кмета на Община Сунгурларе д-р Георги Кенов за бързата им реакция. Към 16 часа след обяд на място дойде г-н Живко Георгиев, директор на общинско предприятие “Транспорт”, който доведе специалисти за оглед на място и донесе галони с вода за хората. След това бяха докарани агрегат и флекс и гумите най-накрая бяха демонтирани.
Установиха, че всичките болтове са за подмяна и г-н Георгиев заедно със свой служител отиде до гр. Карнобат, като предварително се обади в единствения магазин в района за подобни резервни части да го изчакат след края на работното им време. За монтажа на болтовете се наложи да бъде докаран и електрожен от най-близкото село. Благодарение на уменията и сръчността на Радостин Попчев, Янчо Жечев и инж. Стойчо Маринов към 19 часа вечерта, ремонтът беше завършен и ние продължихме пътуването, за да стигнем в хотела в гр. Каварна в 12.30 през нощта.
Най-фрапиращото в случая е, че от фирмата превозвач дори не позвъниха да попитат какво става с петдесет човека, оставени насред пътя, а помощ получихме от съвсем непознати хора за което сме им безкрайно благодарни.
От името на пътуващите: В. Иванова
Бележка на редакцията: Готови сме да публикуваме отговор от фирмата-превозвач.
ПОЩА: Превозвач остави 50 човека насред Рижкия проход
