Тази събота и неделя (11 и 12 юли) във Велинград ще се извие голямото “Хоро край извора”. За четвърта година фестивалът, организиран от местния танцов клуб “Росица” с ръководител Росица Стоицова, ще събере на велинградска сцена стотици любители на българските народни хора. Фестивалът ще започне в 15 часа в събота с родената преди година инициатива “Изиграй хоро, посади цвете, дърво” - въпреки че миналото лято част от засадените с толкова любов от участниците рози бяха откраднати, идеята е хубава и ще продължи в градинката до общината. С дефиле танцовите клубове ще се отправят към площад “Н. Гяуров”, където надиграването ще продължи до вечерта. В неделя хорото наистина ще е край извора - в парк Клептуза гостите от различни краища на България ще разучават автентично хоро от нашия край.
Фестивалът “Хоро край извора” попадна във фокуса на научно изследване с автор гл. ас. д-р Евгения Грънчарова, етнохореолог в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. В статия, озаглавена “Велинградският фестивал “Хоро край извора” и опазването на културното наследство”, тя разглежда създаването на фолклорните танцови клубове като ново явление в съвременната българска градска култура и специфичен танцов феномен от края на ХХ век. Танцовите клубове са градско явление, предшествано от развитието на българската фолклорна танцова дейност. Днес присъстват в почти всеки български град и осмислят свободното време, обединяват хора с близки интереси, които споделят удоволствието от танцуването - без възрастови и други ограничения. Сред мотивите за създаване на клубовете техните членове поставят на първо място съхранението и популяризирането на българския фолклори и откъсването от ежедневието. В изследването се цитират думите на Росица Стоицова: “Когато хората за първи път влязат в залата, води ги любовта, потребността, интересът, любопитството към българското”. Атанаска Малчева, член на ТК “Росица”, споделя: “Това е най-голямото удоволствие в живота. Там се разтоварвам, забавлявам се и забравям ежедневието”.
В България началото на фестивалите на народните хора слага “Хоро се вие, извива”, организиран през 2007 г. в София. В момента броят на подобни прояви е огромен. Фестивалът е не само среща на съмишленици, но и начин да си свериш часовника и да проявиш състезателен дух. Изследователката цитира Славка Даскалова, също член на ТК “Росица”: “Фестивалите са удоволствието от труда, който сме положили по време на репетициите”.
Една от отличителните черти на фестивала във Велинград е, че той не се провежда в спортна зала, а на сцената на Празниците на културата. По този начин домакините искат да покажат танца като изкуство, а не като спортна проява. Друг специфичен момент на фестивала в СПА столицата на Балканите е присъствието на водата - Клептуза и безплатният минерален плаж, който общината осигурява за всички участници. Домакините влагат много старание и в мисията, която си поставят още с първото издание на фестивала: “Ние от настоящето да пренесем в бъдещето танците на миналото”. Затова търсят, намират и записват характерни за нашия регион автентични хора като “Дзуп-дзуп”, “Пашовска ръченица” и “Назлъкино хоро”. Точно разучаването на тези автентични хора, по думите на Росица Стоицова, е нематериалният сувенир от Велинград за всички участници във фестивала.
Научното заключение на гл.ас. д-р Евгения Грънчарова е, че фестивали като велинградския “Хоро край извора” са начинът да опазим нашето наследство. Доказателството ще видим на 11 и 12 юли във Велинград.
Елена Баева