В брой 51 от 1874 г. на вестник “Независимост” Любен Каравелов пише: “Всичките банкрутства, които се случват в тоя блаженстващ град почти всеки ден, произхождат по причина на тия гиздави кокони, които се отличават с ветреност, с разкошество и с безгрижна разточителност”. Тези думи на Каравелов се оказват най-точното определение за модата алафранга, на която е посветена изложбата на Регионалния етнографски музей - Пловдив.
На 9 юли 2015 г. в голямата зала на велинградския Исторически музей директорът Снежана Велева представи като “богата, колоритна и много изискана” изложбата “Модата Алафранга” или как потурите станаха панталони, а сукманът - копринена фуста”. Директорът на РЕМ-Пловдив доц. Ангел Янков благодари на екипа на нашия музей за 18-те години ползотворна съвместна работа, за поканата и за изключителния професионализъм при подреждането на експонатите.
Авторът на изложбата Грозделина Георгиева я представи, като даде пример с момчетата, които са учили във Виена и Франция. Те като се връщат в България и носят костюмите си само вкъщи, пред своите, защото се срамуват да ходят с тях пред съгражданите или съселяните си. Все пак става дума за времето, когато още няма българска държава, въпреки че и тогава, както и сега, мъжете изкарват парите, но жените са тези, които ще ги похарчат за дрехи и помади.
Изложбата “Модата Алафранга” показва навлизането на европейските модни влияния по нашите земи чрез облеклото, характерно за края на XIX началото на XX век. Експонатите разказват как в Пловдив - град, в който живеят различни етноси, се появяват невероятни съчетания между традиционното облекло и навлезлите от Виена или Париж дрехи и аксесоари. Женските дрехи свидетелстват как се променя нашата традиционна носия и се заменя с копринена, дантелена или сатенена рокля или костюм. Как дългата домашна риза се заменя с фино бельо - гащи с цепки и фльонги, силно пристегнати корсети, потници с дантелени презрамки... Това е времето, когато в големите градове жената започва да се разхожда вкъщи, докато пие сутрешното си кафе по прозрачна наметка - лезьос, което само по себе си е истинска революция в традицията и морала на нашия възрожденец. При мъжката носия също настъпват промени, като има смесица на традиция и модерен костюм, а калпакът често замества бомбето. “Модата Алафранга” показва и разказва как всичко се сменя - от възприятията и начина на живот през облеклото, та до аксесоари, които съпровождат бита на “коконата” или господина.
Изложбата откри Недялка Стефанова от ОА, която благодари за ползотворното сътрудничество и добра работа между двата музея и пожела много посетители през двата месеца, през които “Модата Алафранга” ще гостува във Велинград.
Веска Божкова
Модата алафранга - революция в традицията и морала
