След наистина големия национален събор на Рожен, и след вълненията на нашия международен събор в Дорково, дойде ред и на дългоочаквания събор в Копривщица. Той се провежда на всеки пет години и това бе неговото 11-то издание.
За любителите на енциклопедична информация предлагам кратката историческа справка. Националният събор на българското народно творчество в Копривщица води началото си от 1965 година. Сред инициаторите за провеждането му могат да се посочат Райна Кацарова-Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков, Петко Теофилов. Още от самото начало се търси представянето на българското фолклорно наследство в неговия автентичен вид.
Съборът в Копривщица бе събитието, очаквано с много вълнение от всички, които обичат, изпълняват и изследват българския фолклор. Предварително във всяка от областите на България се провеждаха регионални събори, на които компетентно жури определяше участниците в националния събор. За Пазарджишка област регионалната надпревара се проведе на 24 юни с председател на журито Атанас Чолаков - главен художествен ръководител на ансамбъл за народни песни и танци "Пазарджик". Но да преминем към самото събитие.
Атмосферата на събора в Копривщица е неповторима. Множество автомобили пъплят по главната улица, полицаи с мотори регулират движението, огромни паркинги приемат автобуси с фолклорните групи от цялата страна. Непосредствено от моста след автогарата край реката се е проточила неспирна редица от сергии на майсторите на всевъзможни занаяти. Пъстрата тълпа от посетители и участници в събора бавно се движи край тях. Носиите са нещо обичайно и могат да се видят като облекло и на продавачите, и на купувачите. Изведнъж звънци и тъпани огласят улицата - голям състав от кукери се отправя към площада. В града има две сцени - една на централния площад, на която обикновено след 6 часа следобяд имаше представяне на групите от чужбина и на някои наши изпълнители. И втората край старото класно училище, на която се представяха състави извън класираните. Недалеч от нея срещам един майстор на ножове от Велинград - Борислав Червенков. Той заедно със съпругата му на самостоятелна сергия предлагаха своите произведения и така представяха гилдията на занаятчиите от Велинград.
От площада тръгва неспирен поток от хора към местността “Войводец”. Там в протежение на няколко километра са разположени множество сергии с занятчийски произведения и неизменните скара бира, но на поляните най-съществени са 7-те сцени. През трите фестивални дни на тях се представяха фолклорните състави и индивидуални изпълнители от страната. На всяка област се полага половин ден. В неделя предиобяд 6-та сцена бе предвидена за нашата Пазарджишка.
Същият ден от 11 часа на 2-ра (централна) сцена се проведе заключителния концерт на избрани фолклорни групи от страната. Сред тях бурни аплодисменти предизвика изпълнението на ансамбъла от Драгиново. БНТ излъчи на живо концерта и официалното закриване на събора. Който желае, може да го види на следния адрес: http://bnt.bg/predavanyia/sa-obshteniya/natsionalen-sa-bor-na-ba-lgarskoto-narodno-tvorchestvo-v-koprivshtitsa-zakrivane и да се наслади на изпълнението на съставите, включени в листата за нематериалното културно наследство.
В заключителното слово областната управителка на Софийска област направи равносметка: 14 000 участници, 500 чуждестранни изпълнители на български фолклор от 16 страни - на техните изпълнения се наслаждаваха и радваха 200 000 посетители на събора от България най-вече, но и от други страни. Особено атрактивни бяха азиатците - китайци и японци, личаха си по тениските специално направени за събора, също така се открояваха и американците, любители на българския фолклор с подходящите за случая облекла.
Веднага след тв записа Ансамбъл Драгиново се пренесе на 6-та сцена и се включи в програмата на Пазарджишка област с китка песни и танци от нашия край. На тази сцена изпълненията продължиха дълго след като на другите бяха приключили. Наред с нашия ансамбъл видяхме богатото изпълнение на фолклорния състав от Варвара, групата от Батак с много интересната въстановка на следсватбения обичай Запридане и много други. Тук бе и групата от Сърница с нови носии, реплика на среднородопски, сякаш да подчертаят отделянето си от Велинград. Останали да наблюдаваме последните изпълнения, обсъдихме с колеги най-силните изпълнения от отминалия фестивал.
С натрупани впечатления и силни емоции се разделихме с Копривщица и си обещахме с приятели и колеги среща след 5 години на следващия 12-ти събор.
Георги Куманов, етнолог в Исторически музей-Велинград