В България има само стотина души, които в графа “професия” отбелязват “реставратор на керамика”. Една от тях е Снежана Углешова - жената, която дава нов живот на намерената при археологически разкопки керамика в района на Велинград. Родом е от Костенец, 20 години е работила в музея в Септември и цялата керамика от Пистирос е минала през нейните ръце. От няколко години си сътрудничи с Исторически музей - Велинград и е реставрирала десетки керамични съдове.
В близките дни предстои да бъде открита археологическа изложба с находките, открити това лято на Острец. Усилената работа на археолозите даде богати плодове и предстои да видим керамични съдове от различни епохи. Но пътят на всяко късче керамика от археологическия обект до музейната витрина е дълъг и непознат за широката аудитория. За Снежана Углешова това е професия - сред стотици и хиляди късчета да открие и сглоби цял съд. Цялото се ражда първо във въображението на реставратора, а процесът много прилича на огромен пъзел, чийто части се губят през хилядолетия, векове и години.
“При разкопки цял керамичен съд се намира рядко. Цели се запазват предимно малките съдове. Дори да бъде открит голям съд, от тежестта на пръстта той най-често се разпада. Събирането на един съд е трудоемка задача. Човек трябва да познава керамиката, да знае формата на съдовете през даден период, начина на изработка. Когато видя фрагмент, трябва първо да преценя дали е от гърне, паница или друга форма. Често фрагмент от един съд е много близък до фрагмент от друг съд. Тогава трябва да се види структурата на глината, от която са изработени - дали има слюда, дребни или едри камъни и т.н.”, разказва реставраторката, заобиколена от хиляди почистени и подредени фрагменти от съдове, които чакат новия си живот като музейни експонати.
Изненадите на археологическото лято от Острец са култов съд с 4 дръжки и фрагмент от устие на съд с изрисувани върху него змии - ясен знак за култа към Дионис. “98% от керамиката от Острец е правена на ръка, много малко от съдовете са правени на грънчарско колело. Когато хората не са имали колело, е имало изключителна керамика, много майсторски изработена, украсена с невероятно въображение, каквото в по-късните епохи не може да се види. От неолита има запазени страхотни неща, уникални съдове. Ние си мислим, че тогава хората са били изостанали, но не е така”, твърди влюбената в праисторията Снежана Углешова и сочи като пример керамиката от неолитното селище край село Мурсалево до трасето на автомагистрала “Струма”, където също е работила.
Според реставраторката, ако се продължи да се копае на Острец, ще бъдат намерени още уникални неща. Археологическият обект заслужава и промяна на статута, защото Острец определено не е само с местно, а с национално значение. В това ще се убедим за пореден път, когато видим в музея находките от тазгодишното археологическо лято.
Елена Баева
Да събереш пъзел от хиляди години
