Повести, спомени, публицистика, разкази, есета, документална проза, фрагменти - това е богатата жанрова палитра на творчеството на д-р Александър Попов. Богата като личността му - дългогодишен уважаван лекар, народен представител във Великото Народно събрание, убеден и деен демократ, творец и гражданин с позиция.
След десетте книги, написани в периода от 1092 до 2013 година, сега д-р Попов изненадва читателите си със своя първи роман. Има творческа и житейска логика от натрупания опит в литературата и живота да се роди такава книга, каквато е “За мястото ни под слънцето”. За велинградчани времето и мястото на действието, както и много от героите изглеждат познати и близки. Годините са 1985-86, малкото родопско градче със старото квартално училище, с парка на болницата и улицата с високи ели е копие на Велинград, а в образите на лекарите и медицинския парсонал, на съседите и приятелите ще открием много прилики с хора от реалния живот. Точно затова д-р Попов е написал едно “Необичайно въведение” към новата си книга, в което чертае границите между документалния разказ и художествената творба. Нека с помощта на автора да направим първата крачка към неговия роман, който може да бъде закупен от сергията за книги на централния площад във Велинград:

Необичайно въведение
Замисълът е подсказан още в заглавието. Стъпил е върху призива на Сократ: ”Познай себе си!” Това е първото условие за реализацията на индивида. Оттук-нататък той трябва да остане верен на неповторимата си същина и с крепка, неизтощима воля да намери истинското си място в обществото. И най-вече: да е гражданин, а не верноподаник, да не премълчава беззаконието, да не трепери пред властника. Да бъде човек с независимо съждение и с чувство на достойнство, а не някакво наплашено, безлично и безсловесно същество. Но не е никак лесно да постигнеш всичко това в условията на един тоталитарен режим.
Действието се развива най-вече в районната болница на курортен градец в Родопите - родината на митическия герой Орфей. В центъра на повествованието е лекар-рентгенолог, заедно с негови колеги и служители в болницата, както и личности от местното общество. “Присъства” и патронът на рентгеновото отделение Вилхелм Рьонтген, с наброски от биографията му на Нобелов лауреат: пример за личност, открила своето призвание и го осъществила докрай. Сред основните фигури е и лекарят-ветеран, първият в околните родопски дебри - пример за човечност и вещина, за всеотдайно изпълнен дълг. Събитията се развиват в течение на година, октомври 1985 - октомври 1986-а, период на брожение и все по-решителен стремеж към политическа промяна: преживян от българското зряло поколение и поучителен за младото. На места разказът отправя взор и към миналото, не само към близкото, но и към древността.
След мълчаливия отказ на три издателства да публикуват книгата, авторът я представи за консултация на няколко лица, доказани като литератори и творци. Оценката беше поощрителна, съпроводена със забележки и препоръки. Сред тях бе и “прекалената” сбитост на текста. Заложеният дълбок замисъл трябвало да бъде разгънат в по-широк обем, пространно. А преките авторови разяснения на места не били в съответствие с романа като литературен жанр.
Вслушах се в някои от препоръките, други подминах. Обосновах се с написаното от немския писател и Нобелов лауреат Томас Ман в неговата “Литературна есеистика” (София, 1978 г.): “Има ли дух и чувство, от всеки живот може да стане роман... Дълбоко вярвам, че е достатъчно да разказвам само за себе си, за да развържа езика на моята съвременност.” А за разказите на руския класик Антон Павлович Чехов , по професия лекар, Томас Ман пише: “Тук, със заслужаваща възхищение сбитост, се обхваща понякога цялата пълнота на живота... По художествено въздействие тя може да надмине дори голямата, гигантската творба, която довежда някой път до умора, до почтителна скука”.
Издадох сам книгата, със собствени средства, в скромен тираж.
Четивото, което предлагам на читателя, не е документален разказ, а литературно-художествена творба, в която въображението, свободата да превърнеш първообраза (прототипа) в литературен герой, да споделиш житейската си философия, играе основна роля.
Въпреки напредналата си възраст, авторът все още упражнява професията си - като консултант. Носител е на почетния знак на Съюза на българските лекари. Представен е в “Енциклопедия Пазарджик” със статия, която завършва с думите: “Александър Попов ратува за зряла демократична култура и автентично гражданско общество”. Предлаганият текст е опит в тази насока. Замисълът на романа докосва един от “вечните въпроси на Битието” - от времето на Орфей до наши дни: за смисъла на човешкия живот, за волята да откриеш същината си и да намериш своето място под слънцето, орисано от майката природа. От Създателя...
На любопитните, които искат да си обяснят мълчаливия отказ на трите издателства, ще предложа цитат от интервю на социолога проф. Михаил Мирчев: “Усещането за много тежка политическа цензура, за идеологическа цензура в България, е жестоко. И то се засилва в последните години” (списание а-specto, май 2015). Ще потвърдя , че усещането е жестоко, щом в някои публични библиотеки “неудобните” книги се крият в книгохранилищата.
д-р Александър Попов