Премиерата на сборника “Раздумка” на д-р Александър Попов събра в залата на Художествената галерия много хора, дошли да засвидетелстват уважение към известния писател и лекар.
Вечерта на 6 ноември бе открита с рецитал по негови творби, а новата книга “Раздумка” представи нейният редактор Тодор Балкански. По отношение на спокойния тон много прилича на Йовков, но не е Йовков; по отношение на краткостта напомня Елин Пелин, но не е Елин Пелин; при разкриването на народопсихологията е близък до Константин Петканов, но не е Петканов - така рецензентът определи прозата на д-р Попов, която според него е друг начин да се представи българското деление на света на черен и бял. Интересна е позицията на доктора-писател: обективен, но и безпощаден, когато опре до човешката болка; без хамелеонщина - осмелява се да каже, че в изминалото политическо време има и черна страна. А по отношение на езика д-р Попов е третият от плеядата лекари след Димитър Димов и Валери Петров, които са истински майстори на българския език, каза Т. Балкански и обобщи “зряла мъдрост, облечена в елегантно слово”.
Как аз гледам на самия себе си? На този въпрос се опита да отговори д-р Попов в своето изказване-изповед. Той разказа, че е събрал 67-те текста в “Раздумка”, разпилени в различни издания и пролежали години наред в чекмеджето, защото в тях е неговият опит, наблюдения, тревоги и защото “Думите отлитат, написаното остава”. Исках и аз да поставя своето камъче в разноцветната мозайка на живота, който моето поколение преживя, каза д-р Попов и сподели, че никога не се е чувствал писател, а е от многобройните участници в художествената самодейност. Именно тя запълва огромна празнина, въпреки че доста хора гледат на нея отвисоко. Но и Софроний, и Захари Стоянов също са били посвоему самодейци, а времето най-точно показва кое колко струва.
Като основен недъг на българското общество авторът определи несговорчивостта, неразборията и припомни думите на Иречек “Никого не оставят да се издигне, всичко повалят в калта”, както и наблюденията на Иван Вазов за враждата и съперничеството между Камениица и Лъджене преди повече от век. Д-р Попов обясни тези черти от националния ни характер с петте века робство, последвани от общественото разслоение, с което българинът се примирява трудно.
Бях щастлив да дочакам свободата на мисълта и словото и да подпиша Конституцията, в която това е записано, с вълнение каза д-р Попов. Когато писах спомените си, се съобразявах единствено със собствената си съвест. Авторът на “Раздумка” не е човек от барикадите, от окопите, за който тези от неговата страна са добрите, а останалите са лошите. От противника си можеш да чуеш верни неща за себе си и да извлечеш изводи, смята д-р Попов, давайки си сметка, че великите принципи на хуманизма днес са поставени на сурово изпитание.
Своеобразни подаръци за премиерата на книгата бяха дружеският шарж на поетесата Анна Маргова, изпълненията на пиано на Иван Пачев, цветята от настоятелството на читалище “Отец Паисий”, поздравителният адрес и цветя от временния кмет на общината Ст. Дулев. Също и високите оценки за книгата от председателя на Литературния клуб Аврам Жерев, на г-н Попов от Пазарджик, който подчерта важната роля и подкрепа на съпругата на писателя г-жа Елена Попова. И не по-малко ценните думи на Владимир Въргов: “Дълги години работих заедно с д-р Попов - той като лекар, аз като градинар в болницата, с когото пациентите споделяха своята оценка за докторите. Нито един пациент не е казал лоша приказка за д-р Попов. Това стига!”.
Вечерта завърши на чаша бяло вино, а гостите имаха възможността да разгледат и подредената в Художествената галерия калиграфска изложба на Георги Веселинов - художник на елегантната корица на “Раздумка”.
Елена Баева
Свобода на словото и мисълта вместо барикади и окопи
