Младият икономист от Велинград Николай Ников съобщи за “Темпо”, че няма да участва в предстоящите кметски избори. Преди месеци от страниците на нашия вестник той заяви предварителните си намерения да се кандидатира за кметския пост, но за момента е взел друго решение. Предлагаме ви неговата нова статия по актуални икономически проблеми:
Цената на тока измества важните икономически теми
Темата за цената на тока се превърна в актуална политическа разменна монета, също както проблемите с транспорта в Англия заемаха основни позиции в политическите дебати. Чисто икономически обаче тя е абсурдна и следва да обърнем внимание на важните икономически теми.
Бизнесът се възпротиви срещу увеличение на тока, защото ще нарасне един от разходите, което е проблем, защото малките и средни фирми са на границата на оцеляване. Натискът върху малкия бизнес е породен от липса на вътрешен пазар, ниски ниво на потребление, слаб достъп до адекватно кредитиране и липса на системно и устойчиво стимулиране на иновативно предприемачество. Увеличението на един константен и фиксиран разход се явява като допълнително тежко бреме за бизнеса и, за да може да продължи “оцеляването на ръба”, следва да компенсира това увеличение с притискане на друг константен, но плаващ разход. Най-лесният начин в условията на висока безработица и нисък стандарт е да се намалят заплатите.
Енергетиката е един силно централизиран и контролиран сектор. Парадоксално звучи, но неговото укрепване е на практика подсилване на един силен лост за влияние на икономически процеси. Изхождайки от гореизложеното, лесно се стига до заключението, че увеличение на цената на тока води до намаление на заплатите на заетите лица. Тъй като обаче народът изнемогва, това увеличение води до протести и хората също го намират за подходящ повод, защото, когато темата излезе на преден план, управляващите реагират. Всичко това не води до нищо добро, защото просто усъвършенства това оръжие. С други думи, става ясно на всички колко точно да се увеличава или намалява цената на тока, за да може “всички да мълчат” и секторът да се укрепва. Проблемът е в това, че секторът е централизиран и неговото засилващо влияние създава предпоставки за монополи и олигархия. Нали целта е да навлезем в условия на децентрализирана икономика и свободен пазар?
Как става това? Много е просто, но все ни е трудно да налучкаме правилния път. Следва да овластим по-важни икономически лостове, които на практика ще помогнат на естествените сили на демократичния капитализъм да вкарат в държавата в режим на бързо развитие. Най-лесният, смислен и логичен инструмент в нашите условия са пенсиите, социалните помощи и заплатите в държавния сектор. Тяхното увеличение означава трансфер на благосъстояние от държавата към бизнеса, защото реципиентите на гореизложеното ще харчат пари за храна и почивки. Това директно подкрепя приоритетните сектори в нашата икономика, а именно земеделието, туризма и услугите.
Освен това, когато парите са в хората, а не в държавата, никой не може да ги вземе, защото когато държавата е силна, а народът беден, общото благосъстояние става само теоретично. Парите лесно се източват от държавата, все ще излезе някакво задължение, което трябва да поемем солидарно като спасяване на фалирала членка от Еврозоната, членски внос, солидарно въоръжаване и какво ли още не. Когато обаче, държавата е финансово обезкървена и задлъжняла, може по-скоро да настоява за покриване на държавните разходи от Европейския съюз, както правят повечето европейски държави.
Логичното опасение би било, че гореизложеното ще доведе до увеличение на средната заплата, което ще ни направи по-неатрактивни за чуждите инвеститори. Това е неоснователно, защото: 1) ние сме в челните позиции на най-ниско заплатени европейци; 2) чуждите инвеститори не се привличат с евтин труд, а с рентабилни проекти и вътрешен пазар, които са налични, когато има динамична икономическа активност сред по-голямата част от населението и 3) заплатите в частния сектор се определят на чисто пазарен принцип, което е следствие на отношенията между отделните икономически субекти в условията на една добре формирана пазарна икономика.
Част от нашата реклама към чужди инвеститори е: “Население в активна възраст - около 3,4 милиона; България разполага с квалифицирана и евтина работна ръка, на едно от най-конкурентните нива по отношение на разходите в Европа”. Не стига, че сме малко, ами сме и евтини! Това не звучи добре, искам в скоро време да прочета следното: “Населението в активна възраст се увеличи с 1 милион само за година. Българите в чужбина с радост се връщат в родината си поради наличие на нови перспективи. България се превърна за по-малко от година в най-привлекателната страна от Еврозоната за инвестиции. Страната е обявена за най-доброто място за живот с почти нулева безработица, добре работеща съдебна система, добри условия за бизнес и отлична социална система.”
Темата за цената на тока е опасна и безсмислена, явява се като разменна монета между политиците и народа, но никой не печели и всички страни само губят от това да усъвършенстват един централизиран инструмент за влияние. Крайно време е да обърнем внимание на мерките, които могат да имат влияние върху благосъстоянието на българската икономика.
Николай Ников, икономист