Есперантисти на екскурзия в Македония

Публикувано на 15 Oct 2015 15:11

Скоро влязох в спор с приятел - е ли “жив” езикът есперанто. И се заех с доказателството, че не само е “жив” и полезен за всеки, който го знае и ползва - той е прозорец към света.
Преди броени седмици се завърнах от френския град Лил, където се проведе стотният конгрес на есперантистите. А преди дни бе организирана екскурзия до Република Македония от Българския есперантски съюз, оглавен от велинградчанина Борис Гаджанов, с участието на есперантисти от цяла България и руски граждани. Разбира се, не без съдействието на туристическата фирма на Лазар Асьов, който подсигури луксозен автобус и неусетно ни отведе на граничния пункт Станке - Лесичково. След кратка гранична процедура се озовахме в Македония - толкова обичана и толкова изтерзана.
Първото ни съприкосновение със страната бяха градовете Прилеп и Битоля, за които Лазар в качеството на добър екскурзовод даваше обилна информация, а вечерта бяхме в хотел на 200 метра от Охридското езеро. Дълго му се любувахме от балконите в съпровод на македонските песни, изпълнявани от друга балканска група под акомпанимента на македонския оркестър от ресторанта.
На другият ден автобусът ни понесе към манастирския комплекс “Свети Наум” и Билянините извори, където хвърлихме монети за здраве и пийнахме по глатка студена водичка.
В град Охрид Лазар сдаде службата “екскурзовод” на българка от Шумен - тукашна снаха, която с много познания ни затрупа с информация за събития, станали векове назад - за нашите просветители Кирил и Методий, за Климент, Наум, Ангеларий.
Ето ни в манастира “Свети Наум”. Покланяме се пред ковчега на светеца, “слушаме” неговото туптящо сърце”. Хапваме вкусна македонска плескавица и отново сме на път до Музея на водата, където бяхме впечатлени от многото експонати, намерени на дъното на езерото и най-вече от архаичното наколно рибарско селище. Правим снимки за спомен и поемаме към старинен Охрид, където възрожденският стил сякаш ни отвежда в старинен Пловдив. А защо ли там - вероятно се досещате. Зашеметени от грандиозността на скоро открития гръко-елински, а после римски амфитеатър, вече сме на българска територия - Самуиловата крепост. Вълнението и гордостта от видяното се чете в погледите на всички нас. Тук се сблъскахме с туристическа група от далечна Япония. Радостно превъзбудени от разходката, правим обща снимка и се спускаме на крайбрежния пристан, където лодкарите ни откараха до централното пристанище, а оттам покрай брега си бяхме в хотела.
Последното приятно изживяване - македонската вечер, която ни впечатли с десетина малки блюда, поднесени върху дървени подноси на крака, в народен стил, пълни с какви ли не ястия-сюрпризи за разяждане. Последва главното ястие - плескавица и пържола и, разбира се, македонският оркестър, който свири от маса на маса, приповдигайки настроението. Добре хапнали, послушали македонска музика, поиграли хоро, се прибираме, а на сутринта се отправихме към Скопие.
Да посетим Македония и да подминем столицата Скопие, бихме сторили голям пропуск. Затова вече сме на площад “Македония” и се дивим на грандиозния паметник на Александър Македонски, чието величие се разминава с реалната историческа фактолигия. Движим се по крайбрежната улица на река Вардар, възхищаваме се на мостовете с плеадата световни, исторически, политически и музикални величия. На ансамбъла от паметници в центъра на Скорие “гостува” един фрапиращ паметник на българския партизанин Методи Шатаров, загинал през 1944 г. в България. Спираме се пред 4 мемориални плочи, от което едната е изкъртена - тя е на македонската и българската героиня Мара Бунева, загинала защитавайки българската кауза.Отдаваме необходимата почит и се отправяме към триумфалната арка и музея на Майка Тереза, след което отново сме на път към македонско-българската граница - доволни и щастливи, и с обогатени познания по историята на... България.
Иван Сергиев, учител-есперантист

Отказаха вписване: решенията на събранието на читалището в Чепино са незаконосъобразни

01 Apr 2026 07:03

На 31 март Агенцията по вписванията (АВ) към Министерството на правосъдието отказа да впише решенията, гласувани на отчетно-изборното събрание на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“...