През настоящата 2015 г. се проведоха археологическите разкопки и проучвания на обект в местността “Николица“ (Ракитово). Те се осъществиха от археологически екип, с научен ръководител на разкопките Асен Салкин, зам. научен ръководител д-р Димитър Байраков и с участието на Снежана Углешова (реставратор), инж. Атанас Каменаров и арх. Милена Каменова.
Църквата, която е построена вероятно към края на IV и началото на V в. сл. Хр., представлява раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Нейното изграждане се свързва с тракийското племе беси, което е обитавало района на Чепинската котловина и за което се знае, че през IV в. приема християнството от мисионера епископ Никита Ремесиански. Проучванията на базилика датират още от 60-те години на миналия век. Почти по същото време обаче е построен и Градския стадион в Ракитово, който не само че е разрушил пластовете, но е и изграден върху некропол, който се е намирал край базиликата. Това потвърждават и последните археологически разкопки от това лято, когато на границата между базиликата и стадиона се натъкнахме на почти изцяло запазен гроб на дете. Детските кости са намерени в пространството пред една от трите полукръгли ниши, с които завършва притворът от запад и които представляват уникален архитектурен елемент, без паралел в известните до момента подобни храмови постройки.
Също така бяха проучени и неразкрити до момента участъци от югозападния ъгъл на базиликата. Става въпрос за едно от двете помещения (южното), което се намира отстрани на притвора и което повтаря плана на северното, за което вече е установено, че е изпълнявало ролята на баптистерий (кръщелна). В него бяха намерени фрагменти от стенописи, а също така и метален железен кръст с размери 8 на 6 см, който вероятно е бил част от църковната утвар. Интересна находка от разкопките представлява един мраморен фрагмент от кръст, който е част от олтарната преграда и който може да се датира през раннохристиянския период. Други находки и следи от късни преправки пък потвърждават досега възприеманото схващане, че базиликата е функционирала до XVII-XVIII век. Всичко това показва, че още от късната античност в Чепинското корито е имало голяма и добре развита християнска общност, която е имала ресурс и възможност да построи и поддържа един толкова голям и скъп религиозен храм какъвто е базиликата в м. Николица. В потвърждение на тази теза са и данните за няколко раннохристиянски църкви, откривани при проучванията в миналото в съседните на Ракитово градове и села като Велинград, Костандово и Дорково, а също и в някои местности извън тези селища. Като прибавим към това факта, че ракитовската базилика e една от четирите църкви в България с подобна архитектура от този период (църквата “Св. София” в София, базиликата над Белово и Еленската църква при Пирдоп) може да се заключи, че тя е играла ролята на епископски център.
Проучванията за тази година приключиха, но амбицията и желанието на хората от Ракитово и на екипа е те да продължат, като заедно с това да се кандидатства и по европейски проект за допълнително проучване, консервация и социализация на този наистина значим археологически и културно-исторически обект.
Асен Салкин, д-р Димитър Байраков, ИМ-Велинград
Нови археологически открития в местността “Николица”
