Трагична годишнина

Публикувано на 23 Feb 2016 08:56

Преди около 350 лета в края на ХVII век насилствено са помохамеданчени селищата в Чепинско и Северозападните Родопи. По данни на турски данъчни архиви в тези селища е живяло предимно българско християнско население с източноправославно вероизповедание. С тази страшна трагедия ни запознава летописът на големия българин, син на Чепинския край, свещеник Методи Драгинов. Записан на лист от кожен требник, летописът повече от 170 години е запазен в черковен храм в с. Каменица от родолюбиви свещеници - народни будители, за да види бял свят чрез краеведа Стефан Захариев през 1870 година. На тези родолюбиви българи - нашата синовна признателност!
Свещеник Методи Драгинов извърши колосален човешки подвиг. Ако не бе летописът, нямаше да знаем за злочестата си съдба. Летописът е написан около 90 години преди “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, на новобългарски книжовен език. За насилственото помохамеданчване и беззаконията на Турската империя. Не може да не подчертаем, че той - летописът, е извънредно интересен литературен паметник, рядка по изразна сила творба и е забележителен исторически документ на епохата. Той ни говори, че тогава са живели високо просветени люде българи, далеч надвишаващи поробителите. Той потвърждава извършващия се духовен и физически геноцид над българското население, продължил във времето.
Сега някои наши “историци”, “политици” и държавници в стремежа си да се докарат някому твърдят, че това време изживяно със завоевателя е “присъствие”, “съжителство”, други да бъдат “по-обективни” го назоваха “владичество”.
Ето отговорите на летописеца, на Васил Левски, на Христо Ботев и на патриарха на българската литература Иван Вазов. “Нашите се потурчиха до Богородица ...., които не се потурчиха, едни изклаха, други избягаха в гората, а къщите им изгориха... Та на Петковден дойде ферман от царя, да се съберат българите, да станат рая, да дават харач и верим и да ходят на ангария ... те разрушиха всички църкви от Костенец до Станимака - 33 манастира и 218 църкви”. Васил Левски не искаше да бъде турски и всякакъв роб, затуй увисна на бесилото. Сбъдна се желанието на Ботев, когато възстане робът “в редовете на борбата да си найда и аз гроба”, а Иван Вазов написа историческият роман “Под игото”. Нека сами преценим в какво състояние е било гинещото българско племе. Да не забравяме, че документите красноречиво говорят, че на турските пазари са продавани и роби от нашия край.
В онова страшно, робско време проточило се във вековете, когато краят не се виждал, а българското племе гинело, свещеник Методи Драгинов прозря, че тук в Родопите, в Чепинско ще бъде българско. И написа летописа за нас, неговите следовници. Сбъдна се прозрението на великия родолюбец.
Почитайки делото на свещеник Методи Драгинов, не може да не отдадем дължимото и на неговите съселяни каменчани, при които е живял и заедно с тях е страдал, при които е оставил летописа с надежда да се съхрани. Признателност и на нашите предци, които с живота си показаха как се съхранява българщината.
Каменица през вековете на робството неколкократно е опожарявана, клана, разселвана и измъчвана, но горда и непреклонна с висок български и човешки дух посрещна начело със своя политически и духовен лидер своите освободители... И отново в нашия край стана българско.
Нека пазим и не забравяме делото на свещеник М. Драгинов. Нека и насилствено помохамеданчените българи не забравят своята история и съдба.
Георги Пашов, председател на Дружество за защита на Родопите - Велинград

Отказаха вписване: решенията на събранието на читалището в Чепино са незаконосъобразни

01 Apr 2026 07:03

На 31 март Агенцията по вписванията (АВ) към Министерството на правосъдието отказа да впише решенията, гласувани на отчетно-изборното събрание на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“...