Неудобните

Публикувано на 01 Mar 2016 09:47

Свидетел съм на три режима през годините на моя живот. По времето на Втората световна война бях малък и големите грижи оставаха на родителите. След 9 септември 1944 г. настъпиха революционни промени в цялостния обществено-политически и стопански живот. Беше ни внушено, че можеш да работиш и ти се стремиш да го правиш според способностите, възпитан си да вярваш в светлото бъдеще на комунизма и се надяваш, както и сега, в истинската демокрация. Разбира се, демокрацията е доброто в човека с неговото мислене и начин на живот в обществото, но засега това все още липсва, корупцията и престъпленията заемат големи размери.
След дългата и опустошителна война всеки живееше с идеята за по-добър живот - само мир да е и страната ще се оправи. В труда намирахме щастието. Наред с всички промени навлязоха и много чужди думи, предимно руски, като наркооп, нармаг, жилфонд и др. Във Велинград до ресторант “Република” в центъра на града имаше магазин с надпис “Стройматметиз” и малцина знаеха, че това “Строителни материали и метални изделия”. Добре, че всички се изписваха на кирилица. Сега пък тръгнахме по западен образец да изписване улици и площади, магазини и ресторанти, предприятия и учреждения на латиница и с непознати имена - така било модерно.
Къде си сега, Паисий, да извикаш “О, неразумний юроде!”. Къде са видните книжовници да видят как много бързо навлязоха чуждиците, но едва ли ще се преборят за чист български език. Къде е Ботев да извика с пълен глас срещу лъжепатриотите. Но големият ни поет сега е неудобен, че казва: “Грабят от народа гладен, граби подъл чорбаджия, за злато търговец жаден и поп с божа литургия”. Или: “Богат е, казва, па го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтара бога измамил”.
И защо Паисий все се изтласква от учебните ни програми? Като сме европейци, не губим ли с това националното си достойнство? Защо в днешно време обърнахме гръб на всичко родно? И Вазовите хъшове живееха немили-недраги в чужбина, но милееха, мислеха, жертваха се за Отечеството, а на малките кръчмички-землянки все патриотични надписи като “Свободна България”, “Българский левъ” и други подобни. Алеко обиколи света да види прогреса, хубостите, но побърза да се върне, защото “и тук е Швейцария” за него. И д-р Петър Берон, ученият между най-учените мъже в Европа, говори на 7 езика, но написа “Рибен буквар с различни поучения за несчастните български деца”.
И отново за неудобните. С лека ръка зачеркнахме Смирненски заради “Червените ескадрони”, “Йохан” или “Москва” или пък заради гаврошовци, каквито сега се срещат на всяка крачка. Този талантлив поет откликна на една епоха, когато милионите трудови хора отправят поглед към променящия се свят. Още от гимназията търехме най-много неговите юношески стихотворения и “злободневки”, преписвахме ги и ги заучавахме наизуст.
И Вапцаров ревизирахме затова, че звучи много актуално: “Животът е тежък и скучен, живот без маска и без грим - озъбено свирепо куче” или “Работиме много, а хлябът не стига...”
И винаги има едно “Защо?” Защо го няма и Пеньо Пенев да напише не “Когато се наливаха основите”, а “Когато се разграбваше построеното”?
Всеки има в себе си своя Бог, национално и лично достойнство. А ние няма в какво да се кълнем. Имали сме светли личности в нашата история, талантливи писатели и поети, с което можем да се гордем. Може някои от тях да са неудобни за някого, но трябва да ги има.
Милен Налбантов, Драгиново

Отказаха вписване: решенията на събранието на читалището в Чепино са незаконосъобразни

01 Apr 2026 07:03

На 31 март Агенцията по вписванията (АВ) към Министерството на правосъдието отказа да впише решенията, гласувани на отчетно-изборното събрание на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“...