Без никакво прикритие, болезнено откровено и по мъжки директно - така известният като Мартин от телевизионния сериал “Под прикритие” актьор Ивайло Захариев разговаря на 22 април с ученици от горните гласове на велинградските училища. По темата наркотици той говори от силната позиция на личния опит, като сподели, че е започнал да пуши трева на 17 години, а сега е на 31 и от 8 години е чист. И понеже познава ада на наркотиците отблизо, днес се опитва да помага.
Един от начините да стигне до младите хора са тези разговори след представлението на пиесата “Спасителят”, която разказва за драмата на 18-годишно момиче, попаднало в омагьосания кръг на дрога, проституция и наркопласьори. Пиесата, чийто консултант е д-р Стойчев от болницата за лечение на наркозависими “Суходол”, се игра в салона на читалище “Отец Паисий-1983”. Идеята велинградските ученици да видят този спектакъл е на Цветанка Грозева, педагогически съветник в СОУ “Васил Левски”. Тя бе подкрепена от Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, чийто председател Мария Маркова откри представлението. Спектакълът, който е игран на повече от 70 места в България, дойде на велинградска сцена и с финансовата подкрепа на Ротари клуб Велинград, чийто членове оцениха важността на този толкова наболял и за нашия град проблем.
А че във Велинград наркотиците са достъпни на много места, броят на наркопласьорите е голям и зависимите стават все повече пролича ясно в реакциите и въпросите на учениците. Темата, която на различни нива на властта и управлението във Велинград често се замита под килима, определено вълнува младите хора. Защото дрога се продава до училища, пуши се в междучасия и заведения, но кой е хванат и наказан?! Затова разговорът с Ивайло Захариев бе толкова навременен и нужен, а със сигурност и полезен.
Наркоманът има само три избора - свръхдоза, лудница или затвор, категоричен бе популярният актьор. Той посочи примери от личния си живот в подкрепа на казаното. Разказа за свой приятел, при когото пушенето на трева е отключило шизофрения и днес той дори не разбира в каква ситуация е изпаднал. За друг приятел, който в единия джоб на панталона си носи таблетки амфетамини, а в другия джоб лекарства, с които се поддържа жив. За момиче, което години наред не може да завърши трети курс, защото опитите й да спре хероина са неуспешни.
“Има хора, които много искат да спрат, но не доживяват момента. При тревата е лесно да кажеш “не”. Трудното е да кажеш на приятелите си “не”. За мен това беше най-трудното - да откажа на приятелите, които казват “Това е готино!” А дилърите също изглеждат като приятели, нали?”, каза Ивайло Захариев. Своя избор въпреки всичко да каже трудното “не” той е направил, защото започнал да усеща, че не може да запомня текстове. Тогава дошло време за решението дали иска да бъде актьори или наркоманче и разбрал, че ако иска нещо от живота, то трябва да спре тревата. Към младите момчета и момичета в залата бе директен: “Всеки сам за себе си взима решение. Вие избирате, няма мама, тате, учители. Наркотици има навсякъде, достъпни са за всеки и не са нещо, което не е “вкусно”. Но вие решавате дали искате 2-3 часа удоволствие и дали сте готови за трите избора - свръхдоза, лудница, затвор.”
Според Ивайло Захариев културата, в която живеем, също помага за разпространението на наркотиците, защото доста рап певци пеят за дрога, а младите се кефят на такава музика и в един момент решават, че точно това е яко. От друга страна системата на наркоразпространение е огромна, но в нея всеки наркоман е сам, а зад дилъра има милиони. Какво искат дилърите, попита актьорът и отговори кратко и ясно: “Пари! Искат ги от хора като нас, купуват си уискито и аудитата с нашите пари!” И даде съвет: ако ваш приятел започне да продава наркотици, по-добре е да го загубите като приятел. Не е нужно човек да изпие цялото море, за да разбере, че е солено. С наркотиците също е така - няма проблем, решен с наркотици, по-скоро си прибавяш още един проблем
Въпросите от публиката бяха много, но най-честият беше има ли бивши наркомани и какво трябва да направи човек, когато иска да помогне на приятел наркоман. Отговорът: “Има бивши наркомани. Много трудно обаче е да се откъснеш от наркоманската си среда и да си намериш ненаркоманска среда. Наркоманът няма приятели, а хора, от които иска пари за наркотици и хора, които му искат пари за тях. Единият от начините да се спасиш е изобщо да не започваш или някой да ти протегне ръка. Мен ме водеше мечтата и се спасих. Мислете, защото изборът, който ще направите в момента преди да вземете наркотик, ще определи къде ще сте след 10 години. Аз реших да започна кампания срещу наркотиците заради приятели, които съм загубил. В работата с наркомани има много разочарования. Писвало ми е, но такъв е животът, а и това е да си приятел. Много е трудно, невъзможно е да спреш някой, който не иска да спре. Само истински приятел, а не просто познат, може да влияе на приятел. Но много по-лесно той може да ви тръпне надолу, отколкото вие да го издърпате нагоре. Отговорът е в приятелите, в това да успеете да им покажете, че са стойностни хора, защото често причината да посегнат към наркотиците е отхвърляне”.
Ивайло Захариев говори близо час, седнал на стол в центъра на сцената. Залата слушаше - един да е чул и намерил своето спасение, то доброто е сторено.
Елена Баева