Поп Методи Драгинов е записал в своя летопис, че при помохамеданчването на българите са разрушени 33 манастира и 218 църкви от Костенец до Станимъка (Асеновград). От историческите извори са извадени данни за разрушените такива в чертите на велинградската община:
1. “Свети Атанас”, намирал се е до старото училище на с. Каменица, открито през 1880 г. След пожар през 1945 г. сградата на училището е изгоряла. Сега на това място е “Паркът на будителите”, където е поставена паметна плоча.
2. “Свети Власий”, намирал се в двора на наследниците на Борис Георг. Кадинов, до моста на “Власа”. На бул. “Съединение” № 302 е поставена паметна плоча от Дружеството за защита на Родопите, изработена от Георги Д. Колев. На 26 септември 2013 г. с водосвет е положен основният камък на параклис “Свети Власий”. Теренът е предоставен безвъзмездно от община Велинград. Водосветът е отслужен от Архиерейския наместник на Пазарджик архимандрит Яков заедно със свещениците Антон, Александър, Ангел и Стоил. Параклисът се изгражда с дарителството на Мария Ал. Рангелова (Чанкова) и е открит през 2015 г.
3. “Света Неделя”, намирал се е на чуката над “Влахова воденица” на р. Еленка, на сегашната ул. “Еленка”.
4. “Свети Георги”, намира се на възвишението “Гергевана” над Каменица. Изграден е през 1930 г. Възстановен през 1992 г. През 1996 г. Павлина Кочева издава своята книга “История на параклиса “Свети Георги” в Каменица”.
5. “Свети Тодор”, намирал се е в м. “Тудора” под бившата фабрика за Детски играчки. Там е монтирана паметна плоча изработена по поръчка на Дружеството за защита на Родопите от Георги Д. Колев.
6. ”Свети Костадин” (“Костадиница”). Намирал се под м. “Чолаков чучур”.
7. “Свети Никола”, намирал се в м. “Никульова черква”. Монтирана е паметна плоча от Дружеството за защита на Родопите. На 6 декември 2005 г. (Никулден) е осветен и открит. Автор на проекта е арх. Терзиева. Иконостасът е дарение от Альоша Вранчев и Петър Дончев.
8. “Свети Илия”, намира се на “Елин връх”. Старото светилище е на 250 м. северно от върха. Възстановен и открит с водосвет на 20 юли 2007 г. (Илинден). За новата 2015 г. параклисът се освети с дарение от Иван Ник. Делиев. През 2015 г. с дарения от Стефка Танчовска, Радослав Димов и Тодор Ланджов и с труда на Николай, Иван и Аспарух Семерджиеви, Васил Цикалов, Ангел Кадинов, Илия Андреев, Петър Стамберов, Стоян Налбански е изграден и монтиран метален кръст до параклиса. Изградиха се още няколко покрити навеси с маси и пейки.
9. “Света Марина”, намира се в м. “Марина ливада”.
10. “Света Неделя”, намирал се е в полето в м. “Мрамор”, където са се събирали полските пътища от Чепино и Каменица.
11. Параклис в м. “Юртище” по пътя от Каменица за с. Драгиново.
12. Параклис в м. “Мариница”, намирал се в землището на с. Драгиново.
13. Параклис в м. “Калугерица”, намирал се на юг от с. Драгиново.
14. Манастир “Свети Георги”, намирал се край връх Голям Острец. През 1640 г. неговият игумен Славе освещава построената от бан Вельо през същата година “Вельова баня”. На 6 май 2007 г. е направена първата копка за неговото възстановяване. Стига се до покрив, но вече няколко години не се работи на този обект. 15. “Свети Спас”, намира се в м. “Катерово дере” край Чепино.
16. “Свети Илия”, намира се в лесопарк Клептуза. Възстановен на 21 ноември 2000 г.
17. Параклис “Света Преподобна Петка Българска”. Намира се в с. Юндола. На 16 януари 1996 г. е направена първата копка. Открит на 14 октомври 1999 г.
18. Параклис “Свети Живоприемни източник”. Намира се в парк “Мъжка баня” на мястото, където са били неговите основи. Построен е през 1834 г. На 2 май 2003 г. е осветен и се открит. До него е монтирана паметната плоча с текст: “на това място е имало параклис, носещ името “Свети Живоприемни източник”.
19. Параклис “Успение Богородично” в м. “Черновръх” (Кара тепе).
Огромен е приносът за възстановяването на част от тези параклиси на отец Антон Добрев, на неговия баща Вълко, както и на свещениците Иван Чалъмов, Стоил Лазаров, Ангел Терезов и Александър Тренков.
За построяването параклисите “Свети Никола”, “Свети Илия” и “Свети Георги” беше изградено сдружение, оглавявано от инж. д-р Гено Ник. Пеев. В него бяха инженер-лесовъдите: Венко Ил. Бозев, Георги П. Башкехайов, Иван Хр. Чипилов, както и Тома Пачалов.
Благодарим на всички инициатори, на доброволците участвали във възстановяването, на дарителите, осигурили свои средства и материали за техния строеж.
През 2012 г. Георги Куманов от Историческия музей във Велинград публикува статията си “Още един опит за периодизация на сакралната география на Чепинско”. Тя е публикувана в: “Етнос и сакрална география”, РОД, 21012, 86-96. Потърсете и я прочетете!
Никола Делиев