Преди няколко месеца получих покана от наши приятели в Италия да представим България като история и традиции. Самото задание се избистри постепенно от италианците инициатори. Организацията, която стои в основата на това събитие, е центърът за изкуство и култура La Fucina di San Rocco. Неговото седалище и място на действие е град Меде, а сред нейните основатели наред с италианците откриваме и българка - Елена Илиева. Тя ни посрещна на летището в Бергамо, Милано - мен и д-р Светла Ракшиева, единствените двама пристигащи от България участници. Подробностите от гостуването на семействата основатели на асоцияцията Долорес и Пиетро, тяхната дъщеря Елена, Джан Пиер, Лоредана и Енрико оставам за друг път. А тук ще споделя впечатлението от деня на представянето на българската общност.
Елементите на цялата програма бяха разнообразни и със съответната тежест. Самото откриване бе много вълнуващо - двата химна на България и Италия придадоха тържествен характер на събитието. Долорес даде думата най-напред на главния съветник на кмета на Меде - внушителен мъж с голяма трикольорна лента през рамо. Негов бе първият поздрав към италианците и българите в прекрасната зала на театъра. След него думата бе дадена на общинския съветник по въпросите на културата. Официалният отговор от българска страна с много вълнение даде г-жа Весела Иванова, втори секретар на консулството в Милано.
Програмата продължи с милото изпълнение на децата на българите. Букетът от български песни и хора предизвикаха сълзи в очите не само на родителите. Заслуга за специално подготвените за деня изпълнения бе на Ваня, позната на нас велинградчани от фолклорните състави и ансамбли в града. Следваха нашите презентации за историята на България и нейните най-емблематични празници като Коледа и Нова година, сурвакарите, кукерите, нестинарите, Лазаровден, Великден и Гергьовден. Те бяха предназначени за италианците и специалните подаръци и цветя поднесени от първият съветник говореха, че са посрещнати с интерес. Това се потвърди и от нашите следващи срещи с тях в Меде.
Програмата продължи с прекрасна китка български хора от различните фолклорни области, подготвена от група “Нашенци”, Милано. С чудесна водеща предаваща на всички нас своето слънчево настроение и с много ентусиазъм те буквално взривиха публиката. Затова не бе изненада, че на емблематичната “Бяла роза“ се хванаха и някои от италианците, подготвили това събитие под наслова “In Bulgaria...e ritorno!” За това спомогнаха и отрупаните с ястия маси - сърми, солени баници, козунаци със стафиди и локум и още много други вкусотии. Няма да бъде пълен разказът, ако не спомена за демонстрираната от Светла и Елена наша характерна техника за украса на великденските яйца. Децата с неприкрити радост и интерес опитаха и изписаха свои яйчица. Това бе малък, но надявам се хубав завършек на тяхното завръщане към България.
Признавам, че успявах да схвана само отделни познати думи от италианските слова и разговори на нашите сънародници. С мъка наблюдавах играта на нашите деца, протичаща само с фрази на италиански. Но това е реалността. Както и хорото пред театъра, успяло да спре временно потока от автомобили. Много мила бе срещата с моите ученици от Велинград, намерили своя реализация в далечна Италия, разговорите с Пламен и Ангел - първопроходците на българската общност в Меде. С голяма благодарност ще изброя имената на нашите велинградчани Румен и Вили, Любо и Диана, Зоя и Сирма, Силвия от Кюстендил, Деси и Елиза от Дупница, разбира се, на Елена и сина й Вальо, без които бе немислимо провеждането на вълнуващата българска вечер.
Георги Куманов
До Милано и обратно: На гости при българите в Меде
