Възникналите локални ветровали в горите на Рило-родопския масив, Витоша, Ниските и Високите Татри в последните десетилетия може да се оценят като периодични и закономерни явления. Ветровата инвазия нарушава общото състояние на горските екосистеми, прекъсва естествения ход на сукцесионните процеси и развитие, изменя възрастовата структура на дървостоите. Нарушава се топлинния режим на почвата, намалява нейната влажност и водоохранни свойства, засилва се рискът от ерозионни процеси, променя се биоразнообразието на флората и фауната.
У нас бяха регистрирани ветровали през 1958 г. в м. Офелиите на Витоша. В Родопите - 1961 г. ветровата стихия спя растежа и развитието на иглолистните гори в протежение на 40 km. Нека напомним, че на 29 май 1961 г., в нашия регион се развихря смерч, започнал от Вищерица и продължил през Нова махала, Медени поляни, Побит камък, Селище, където се разклонява и десният клон достига Беглика, а левият през Кара тепе, Чадъра и Кондев чарк на Велинградското стопанство достига Стояново дере на Ракитовското стопанство. Особено сериозно е засегнат районът на ДГС “Селище”, където за минути падат най-ценните иглолистни насаждения. Обхваната е площ от 18000 дка в горското стопанство. Впоследствие, само за 5 години са залесени нови гори на площ 17000 дка, което и досега е едно от най-масовите залесявания, извършвани някога в България.
В биосферния резерват “Парангалица” (Рила планина, 1964 г.) се промени вековната структура на девствените гори. През 2001 г. от ураганния вятър бяха повалени над 20 000 m3 дървесина в резервата “Бистришко бранище” (Витоша).
Нанесените материални щети на малките селища и престижни зимни курорти в района на Татранското подгорие и Попрадската котловина след ураганния вятър (бора) на 19 ноември 2004 г. се изчисляват на около 2,5 млн. m3 ветровална маса, унищожена горска растителност в ивица 30 km и площ 23000 ha.
Натрупаният опит в Словакия и България предлага преоценка на схемите за залесяване, избора на дървесни видове и разумен приоритет на смесените насаждения.
В тази връзка, в периода 03-09 май 2016 г. се състоя вторият етап от проекта за международно сътрудничество между Института за гората-БАН ( респ. Научно-изледователската база на ИГ-БАН,Велинград ) и Института по горска екология към Словашката Академия на науките, гр.Зволен, свързан със структурата, здравния статус и възобновителна способност на дендроценози разстроени от ветровите инвазии в Рило-Родопския масив, Витоша, Ниски и Високи Татри.
Екипът по осъществяване на съвместните научни изследвания включваше проф. дсн Христо Цаков, директор на ИГ-БАН и ръководител от българска страна, гл. ас. д-р Ангел Ферезлиев - ръководител на Научноизследователската база за иглолистните гори, Велинград, RNDr. Ivan Mihal, PhD- ръководител от словашка страна, заедно с DR Milan Barna, PhD и DR Aloiz Cicak, PhD. Материалите се събират, обработват и анализират от постоянни и временни опитни площи, заложени в горските дендроценози в Северозападните Родопи (и по-конкретно в пределите на ДГС “Селище”), Витоша, Югозападните локалитети на Татранския национален парк, пострадали от ветровите каламитети в първото десетилетие на настоящия век. Изследванията включват проучвания и анализи на структурата, проведените лесовъдски мероприятия, здравния статус и естественото възобновяване.
В периода 04-06.05.2016 г, групата от научни работници проведе част от своята работа в района на Велинград (в научноизследователската база на Института за гората) и измервания на терен в границите на ДГС “Селище”, където бяха заложени 2 опитни площи.
От изпълняващите програми за възстановяване на щетите в горите се отчита необходимостта от обмяна на опит, бързи действия, лесовъдски мероприятия и борба за защита на оцелелите дървостои. Затова целта на настоящето обследване е да се проследят промените в структурата на дъндроценозите, засегнати от ветровата инвазия, моментния им здравен статус (оценен като не особено добър в момента), възобновителната им способност. Да се анализират приложените в миналото и в настоящето лесовъдски прийоми, тяхната ефективност за бъдещо развитие и управление на горите.
Всъщност, сътрудничеството между двата института от Българската и Словашката академия на науките датира повече от 13 години. Връзката беше осъществена в детайли през 2002 г. и продължена с подписване на Меморандум за бъдещи съвместни изследвания. В периода 2003–2004 г. бяха осъществени 3 научни съвместни проекта. Взаимните дендрометрични, фитоценологични и фитоснитарни изследвания бяха осъществени в част от горските екосистеми в Стара планина, Рило-родопския масив Пирин, Огражден, Малешевската планина и в някои региони на Централните Карпати в Словакия по време на съвместните проекти.
Двата института продължават научните и интердисциплинарните дейности в областта на лесознанието за промените и възстановяването на горските дендроценози след ветрова инвазия, нанесла и нанасяща екологически и икономически щети в двата региона на Европа, ефективността на антропогенното въздействие и лесовъдските действия.
Изследванията ще продължат през месец август тази година в районите на ниските и високи Татри и догодина в заложените в Селищенското стопанство опитни участъци! Анализ на получените резултати ще бъдат предложени за публикуване основно в сп. Folia o ecologica - Slovakia, Forest Science (Czech Republic) и списанията: Наука за гората и Silva Balcanica (България).
П.С. Научният екип, осъществяващ изследователската програма, изказва специална благодарност на Директора на ТП ДГС ”Селище” инж. Велизар Чолаков, зам.директора инж. Стоян Поптомов и лесничейката инж. Иванка Бояджиева за оказаното съдействие при изпълнение на задачите по проекта!
д-р инж. Ангел Ферезлиев, ръководител на ОБИГ, ИГ-БАН, Велинград