Скоро, съвсем скоро той ще има рожден ден. Да, някъде в 1966 г. тръгва уверено по своя творчески път. Първите опити в поезията са още в педагогическото училище в Пловдив. “Одата на екскурзиантите” спечелва първа награда: един бонбон, букет полски цветя и бурните овации на съучениците. Времето днес заслужено отмерва 50-годишен юбилей.
Интересен и загадъчен човек е моят колега. Колкото пъти се срещам с него, винаги откривам все нови неща в характера му. Влюбен е до фанатизъм в родния край. Обича литературата от ранна детска възраст. Утвърден краевед, историк, археолог, поет и писател, артист, активен читалищен деец, самодеец, земеделец и какво ли още не. Да, това е Милен Налбантов, който на 3 юли ще чукне 77 години - 50 от тях посветени на всестранна творческа дейност.
Цялото му творчество е пропито от голямата и нестихваща любов към “Драгиново - земя благодатна” и “Село на припек”. Тя грее в душата му, пръска искрите си към всички нас и затова с основание казваме, че Милен Налбантов е самобитен драгиновски творец, певец на селската душа.
Нека тръгнем заедно съвсем накратко по неговите стъпки - книгите. Първата ни среща ще бъде с “Драгиново - земя благодатна”, която излиза през 1994 г. В увода авторът пише: “Искам да разкажа всичко на хората за миналото на с. Драгиново, а поколенията да помнят и знаят историята на своя роден край”. Известният пазарджишки писател и критик Никола Иванов сравнява тази книга по значимост за Драгиново с Паисиевата история. Малко са селищата в страната ни, които притежават такова ценно литературно богатство с исторически ахрактер.
През 2004 г. на бял свят се появява “Село на припек”, която е ново доказателство за израстването на твореца. Вижте какво подходящо наименование - та то наистина е на припек, простряло своята гръд от двете страни на реката. Тук се раждат героите му, нук творят и си отиват, но душите им остават отразени в разказите на М. Налбантов.
Същата година през есента се ражда една малка трета книжка с интересното име “Вчера и в годините на моята младост”. Малка по обем (28 страници), но богата по съдържание и значимост. В стегната форма писателят ни повежда в годините на своето битие-житие, разказва за своите родители - обикновени трудови хора, за учителските си задължения - призвание, съдба, дълг и отговорност. Прелиствайки страниците, четем: “Трудехме се от сутрин до вечер, а доходите ни нищожни...” И днес, когато по живо по здраво върви към своято осмо десетилетие, той продължава да се труди през целия ден, от сутрин до вечер.
През 2006 г. се ражда четвъртата му книга с избрани кратки разкази. Не ще и съмнение, че нашият драгиновски творец е верен последовател на класиците Елин Пелин, Йордан Йовков и Николай Хайтов. Доказателство са разказите “Старият дъб”, “Вълчи времена” и най-вече “Несретница”.
В навечерието на двете си годишнини и броени дни преди културните тържества във Велинград, авторът с нетърпение очаква да види отпечатана и петата си книга “Искри от жаравата”. Той има нови разкази за още една книга, а и втори ценен труд за бита и етнографията - “Речник на думите в драгиновския говор”. Дано дочакаме тяхната поява. Защо ли? Защото за тази, която е на път, чакахме цели 5 години. Колко ходения по мъките, колко обещания, тропане по много врати в търсене на средства. И ето, музеят във Велинград му подаде ръка и отдели от скромния си бюджет необходимата сума за издаването на книгата. Благодарим ви, госпожо Велева - на вас и вашите сътрудници, че благодарение на тази подкрепа не само ние от Драгиново, но и общината има на разположение такова битово-етнографско произведение.
Всяка част от “Искри от жаравата” е една искра. Да тлее като жарава, да се пръскат искрите и да не гасне огънят на родното културно-историческо наследство - това е успял да постигне авторът. За читателите, които не познават Драгиново, първият раздел предлага исторически данни, следват интересни страници за основните занимания на населението - земеделие и животновъдство, любопитни факти за различните занаяти, битово-етнографските традиции, за търговията, превозите, съобщенията, жилищата и дворове, хранене и облекло. Неусетно попадаме в духовната култура, обичаите, суеверията, семейните празници и традиции. И стигаме до фолклорното творчество, което се пази, приема се от поколенията и се предава от уста на уста. Всеки, който се докосне до него, усеща магията му, силата и обаянието на драгиновския бит, култура и етнография. А те са една очарователна плетеница от тонове, музика и разноцветна палитра. Чрез “Искри от жарава” наистина ще се потопите в тази магия.
Честит рожден ден, творецо, честита творческа годишнина! Желая ти здраве и нови успехи. Дано в скоро време излязат и новите ти две книги. Дано, дано! Вярваме!
Алекс Мазълов
Самобитен драгиновски творец
