По покана на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Община Велинград и Историческия музей на 13 юли в голямата зала на общината велинградчани се срещнаха с автора на книгата “Каймакъ-чаланъ” Красимир Узунов. “Каймакъ-чаланъ” е книга за българската бойна слава, която днес някак си сме позабравили, защото, както обикновено става в нашата държава, отсъства от учебниците ни по история, за да не “обидим” някого с фактите, че сме го били и победили по бойните полета на Балканските и Световните войни. Велинград е 37-то населено място, в което книгата е представяна.
Председателят на СОСЗР във Велинград Костадин Златев представи гостите. Заедно с президента на информационната агенция “Фокус” Красимир Узунов бяха вицеадмирал Пламен Манушев, ген.-майор Стоян Тонев, бригаден генерал Явор Матеев - командир на 68 бригада “Специални сили” и командир на Пловдивския гарнизон и Койчо Русев.
Със сигнал на тръба и ставане на крака военни от Пловдивския гарнизон внесоха знамето на България и застанаха на пост и това бе началото на срещата посветена на загиналите в Балканската и Първата световна войни. През 2016 се навършват 100 г. от епопеята на вр. Каймакъ-чаланъ, вр. Борис. Боеве, траяли 47 дни през септември-октомври 1916 г., в които загиват и наши съграждани.
Зам.- кметът Светла Томова и председателят на Общинския съвет Бельо Мандраджиев поздравиха гостите и определиха книгата като “четиво за всеки родолюбив българин, което възражда една забравена епопея от Първата световна война и няма да позволи да бъде забравено славното ни минало...”
Връх Каймакъ-чаланъ е висок 2525 м и се намира на границата между Сърбия и Гърция и на него малко българи срещу многоброен враг са защитавали правото на България да бъде свободна и обединена. Доказателство за героизма на нашите предци е фактът, че след 47 дни непрекъснат артилерийски огън от 30-50 хиляди снаряди върхът е станал с 8 м по-нисък, от защитниците му са останали само 800, а кратерите от снарядите и днес, 100 години след боевете, още стоят. Но там вече има и знак, оставен от бойците на 68 бригада “Специални сили”, че никой и нищо не е забравено - в скритото посланието, поставено в гилза на върха, е написано: “Братя, Ние идваме към Вас и да знаете, че ако се наложи пак ще го направим! Да живее България!”
И днес остава непонятен фактът как може ние българите да се срамуваме или страхуваме, че нашите предци са се изправяли срещу всеки и всички, когато е ставало дума за честа и свободата на родината ни. Как можем да се възхищаваме на чуждите народи, а да правим и невъзможното новите поколения българи да не знаят, че дедите и бащите ни са ги побеждавали и загивали по боините полета в името на България. Да, всеки съвременен българин трябва да знае, за да има самочувствието, което днес толкова много му липсва, че когато на 1 октомври 1916 г. България влиза в Първата световна война, населението ни е само 5 милиона, но за фронта тръгват 1 милион българи. Факт е, че срещу българи се бият, но не ги побеждават 400 000 войници от 27 националности.
Със заслужена гордост вицеадмирал Пламен Манушев говори за бойните подвизи на Българската армия в боевете не само на връх Каймакъ-чаланъ, но и за мъжеството да се биеш и победиш, да объркаш плановете на Велики сили и по-малки, но завистливи държави, все имащи една цел - да я няма България. Не са успели, защото 8 дивизии се бият срущу 17 чужди дивизии и ги побеждават, защото българският войник, българският офицер, българският генерал не са го позволили. Българският войник е най-мотивираният през войната, защото е защитавал и обединявал родината си. Неговият девиз е бил “Две смърти няма, без една не можем!” Генерал майор Стоян Тонев завърши прочувствената си реч с думите “Да помним!” и споменава, че повече от 60 % от санитарите също загиват.
Бригаден генерал Явор Матеев подчерта: ”Каймакъ-чаланъ” е книга за неразказаните досега славни исторически факти. Ние всички трябва да пазим и помним простичките, човешки войнишки истории, които правят нашата славна и геройчна история на България. Най-важното за тази книга е посланието й: Да пазим и помним родовата памет, православните християнски ценности, които са ни съхранили през вековете и ще ни водят през бъдните времена.”
Койчо Русев я определи като книга за духа на българския войник, дошла да разчупи забравата на отминалите 100 години и да изпълни пророчеството на Йордан Йовков, че ще дойде поколение, което ще разкрие и покаже истинския образ на българския войник.
Авторът Красимир Узунов каза, че това е една книга за запустяла душа - душата на днешния българин, а историята на България е обречена да се прави, да се твори на върхове като Шипка и Каймакъ-чаланъ.
Веска Божкова
За бойната слава и запустялата душа на днешния българин
