Наближаващият храмов празник на църквата “Успение Богородично” в центъра на Велинград тази година ще бъде двоен. На 15 август заедно с тачения християнски празник Голяма Богородица църквата ще отбележи и 120 години от своето създаване. В два последователни броя в навечерието на годишнината ще отворим за читателите на “Темпо” Летописната книга, която пази най-важните моменти от историята на църквата в Лъджене:На 5 юли 1900 г. до Пловдивския митрополит е изпратена покана за освещаването на новопостроения храм “Успение на Света Богородица” в село Лъджене. Поканата е подписана от кмета Никола К. Бояджиев, първия свещеник на църквата Георги Иванов Баев и църковните настоятели Стою Докумов, Ангел Иванов, Петър Чорбов, Иван Масларов и Илия Попов.
С оригинала на тази покана започва Летописната книга на църквата, за чието начало са послужили спомените на църковния настоятел Георги Иванов Масларов от Якоруда. Книгата е започната да се пише през 1953 г. от тогавашния председател на Настоятелството иконом Филип Паунов.
От Летописната книга на църквата “Успение Богородично” научаваме, че инициатори за построяването й са свещеник Георги Иванов Баев, преселил се от Якоруда в село Лъджене през 1892 г. , кметът на селото Георги Благов-Бакърджията, Иван Тодоров Масларов (баща на Георги Иванов Масларов), Стою Докумов и Илия Хрисчов Калъчев.
Било е зимата на 1896 г., когато на едно събрание на Общинския съвет в Общината, където авторът на спомените е бил писар, се взима решение през лятото да се построи православен храм и за целта е избрана комисия с председател свещеника Георги Баев. Тухлите за строителството на храма са приготвени от Иван Стоянов от Пазарджик, камъните и плочите са извадени от Георги Симеонов и сина му Иван Похлупков от Гулийна баня, варта е закупена от дядо Петко Пипев от Каменица, дървеният материал е даден без такса от общинската гора. Материалите ги превозват безплатно общинските съветници, участвали в събранието - Юсуф Дивов, Юсеин Шольов и Юсеин Потурнаков.
Строителството започва през м. август на 1896 г. и до есента църквата вече е покрита. Имената на строителите зидари са: Илия Калинков и зет му Апостол от село Скребътно, Неврокопско (Гоце Делчев), а планът на храма е изработен от арх. Емануил Лупос от Пловдив, който през 1894-1895 г. е участвал в изготвянето на плана на село Лъджене.
В спомените си Георги Иванов Масларов пише, че църквата е построена на мястото на някогашен храм, името на който не се знае, но според преданията след потурчването на българите християни от селищата на Чепинското корито това място е запазило името “Черквището” и е запазено като “светиня от потурчените българи до заселването на българите християни в село Лъджене, започнало след Съединението на Северна и Южна България през 1887 г., които изкупуваха недвижимите имоти от изселниците българо-мохамедани (помаци)”.
Църквата е окончателно построена през есента на 1897 г. Иконостасът е приготвен през зимата на 1896-1897 г. от майстора-резбар Йосиф от Костур, Вардарска Македония и от калфата му Яне Марангозов от Пловдив. Иконите са изписани от дядо Симеон Молеров от Банско, мазилката на храма и покриването на камбанарията са извършени от Васил Мицов и Лазар Василев от София. В основния камък на църквата в стъклено шише са поставени написаният от Стою Докумов и Атанас Зидаров възпоменателен Акт и монети, които са били в обръщение по онова време.
За довършването на цялата работа и за разплащането с майсторите са взети 2 500 лева заем от Костадин Хаджи Калчев от Пловдив. Заемът е трябвало да бъде изплатен за 2 години, но лъдженчани го изплащат по-рано със събрани помощи. Помощите са най-вече от власите “квартируващи лятно време по близките балкани, баташко, бельовско, и другаде, които отец Георги Баев ги постояно обикаляше.”
От спомените на Георги Иванов Масларов научаваме и имената на първите заселници, дошли със семействата си в Лъджене и те са: Никола Невенов Гюшков, Захари Макреев, Кръстю Попов от с. Елешница, Георги Благов-Бакърджията и брат му Иван Благов, Костадин Пачеров, Захари Тошков Масларов от Якоруда, Илчо Хрисчов Калъчев, Тодор Христов Шуманов, Гюре Шуманов, Илия Георгиев Попов, Стою Докумов от Провадийските села, дядо Георги Аврамов-Даскала и брат му дядо Панте Аврамов “и след тях още семейства от други селища”.
(Продължава в следващия брой)
Веска Божкова
Църквата “Успение Богородично” в Лъджене става на 120 години
