Започваме с усмихнати лица, светнали очи и единодушното “Уникално!” Всичко това от семейство, пропътувало 600 километра от Силистра до Велинград плюс още 200 метра в пещерата “Лепеница”. Срещаме ги точно на излизане от пещерата - въодушевени от видяното и преживяното, пълни с адреналин и горди, че вече са заслужили сертификат за пещерняци.
Ден по-рано дълбоко в пещерата са звучали песни на корейски, изпълнени от също толкова въодушевени посетители от далечна Южна Корея. Групи с руски туристи са тук почти всеки ден, а това лято идват и чужденци от много други държави.
Само за час в топлия съботен ден “Лепеница” посреща повече от 15 посетители от всички възрасти. Влизат в пещерата и излизат със същите усмивки и възторг. Чуваме “Уникално!” още много пъти и звучи наистина искрено.
Искрено звучат обаче и оплакванията на голяма част от хората, които идват до пещерата пеша. “Три километра ни се видяха 30!”, споделят група гости на Сърница, решили да посетят и този туристически обект. Правилото гласи, че от първостепенна важност за всяка туристическа атракция е лесният и удобен достъп до нея. В случая проблеми с достъпа има и те не са от вчера.
Двата основни пътя до пещерата “Лепеница” са от Ракитово и от Велинград. Маршрутът с изходен пункт Ракитово е с дължина 17 километра, минава през красивата местност “Ремово” и стига до самия вход на пещерата. Пътят е горски, но е добре поддържан и дава възможност да се стигне и с лек автомобил, без да се налага ходене пеша.
По-голямата част от желаещите да посетят “Лепеница” идват от хотелите и почивните бази във Велинград. Този маршрут е по-кратък, но последните 2 километра могат да бъдат изминати само пеша или с високопроходим автомобил. Тъй като по чакълирания горски път е пукнат не един картер, съветът на водачите в пещерата е, ако не ви се ходи пеша, да изберете по-дългия път през Ракитово.
Отбивката от шосето Велинград - Сърница към “Лепеница” е горски път. Голяма част от него е асфалтиран, като на места шофьорите слаломират между обичайните за българските шосета дупки. Последният участък от 2-3 километра (в зависимост къде ще изберете да оставите автомобила си) е чакълиран горски път, който се ползва основно от камиони с дърва и трупи. За любителите на ходенето в планината маршрутът е лек и приятен, без екстремни изкачвания. Но доста от съвременните туристи имат очакването и изискването за максимално лесен достъп, което не включва ходене 3 километра пеш. Затова от години се поставя въпрос как Община Велинград и Държавното ловно стопанство “Чепино” могат да обединят усилията си и да осигурят асфалтиран път до един от най-интересните природни и туристически обекти край СПА столицата на Балканите. Част от решението е пътят да влезе в лесоустройствения план на ДЛС “Чепино”, за да може да се осигури и финансиране.
На едно от последните си заседания новосъздаденият Консултативен съвет по туризъм към Община Велинград разгледа доклад за състоянието на туристическите обекти в околностите на курорта, включително на достъпа до тях. Отчетено бе, че проблеми има почти във всички най-популярни туристически пътеки и маршрути - непочистени от паднали дървета пътеки, лошо състояние на заслоните, липса на информационни табели... Пещерата “Лепеница”, която бе отворена за посетители преди 6 години, не е изключение. Крайно време е след познатия етап с констатиране на проблемите да започнат и реални действия за тяхното решаване.
И още един проблем, който не е маловажен за съвременните туристи - в района около пещерата мобилните телефони нямат покритие. Вариант за спешен разговор има, защото е изградена еко-пътека, която води към място, където има сигнал. В този случай се иска ходене, което не е по вкуса на всеки. Добрата новина е, че сопред водачите в пещерата покритие ще има в най-скоро време и това ще е удобство за многобройните посетители.
Елена Баева
Туристите искат по-хубав път до пещера “Лепеница”
