Велинградският ансамбъл “Здравче-венче” към НЧ “Васил Левски-1904” спаси фестивала във френския град Кютетут, покори френската публика и си отвори вратите към нови покани и участия на европейски сцени. От 11 до 23 август 2016 г. възпитаниците на Бойка Радивоева-Гончева, Иван Иванов и Мая Ангелова бяха на турне във Франция, от което се завърнаха със заслуженото самочувствие на хора, представили своя град и държава по най-достойния начин.
Турнето бе по покана на Световната асоциация Култура, която е партньор на ЮНЕСКО и лично от изпълнителния директор Лети Папанчева - българка, която от 30 години работи във Франция и повярва в таланта на музикантите, танцьорите и певците от нашия фолклорен ансамбъл.
Френското турне започна от Нормандия, близо до Ламанша и до Атлантическия океан. “Организацията и посрещането бяха грандиозни”, сподели главният художествен ръководител на “Здравче-венче” Бойка Радиовоева-Гончева. Високата оценка за представянето на българите ясно личи в думите на г-н Жоел Фраде - председател на асоциацията, която организира събитието. В голяма статия в в местната преса той казва: “Българите спасиха фестивала, след като ден преди началото ансамблите от Унгария и Грузия се отказаха от своето участие. 30 музиканти, певци и танцьори се качиха на сцената и споделиха с нас своите нрави и обичаи. Те показаха на света, че няма място за страх, а само за изкуство. Те са хора, които имат страст към своята идентичност и защитават една култура, предавана от поколение на поколение.”
Думите, че посрещането е било грандиозно съвсем не са преувеличение. За дефилето, което е част от фестивала, домакините са подготвили трактор, върху чиято платформа са изработили от хартия българския трикольор с бели, зелени и червени рози. До знамето - пролетно дръвче, окичено с мартеници и френско момче и момиче, облечени като нашите Пижо и Пенда. И... огромно червено великденско писано яйце, копие на това, което бе изработено във Велинград за тазгодишния Великден. “Винаги посрещаме гостите си подготвени!” - така французите обясняват факта колко много знаят за Велинград, колко много са прочели и видели, за да посрещнат нашия ансамбъл не просто като отлични домакини, а като истински приятели. Затова и залата за хранене грее с българските цветове: зелени покривки, бели чинии, червени салфетки и мартеничка пред всеки гост.
Първоначално организаторите са искали 30-35 минути програма от “Здравче-венче”, но българите спасяват фестивала всеки ден с час и половина танцов спектакъл. “Не се изплашихме, имаме репертоар”, казва Бойка Радивоева-Гончева с усмивка от спомена за станалата на крака публика на всеки от концертите и за поредицата от бисове. Самата тя е била много пъти във Франция като танцьорка и знае как да направи комплимент към 800-те човека, изпълнили залата: нашите танцьори слизат от сцената, отиват при публиката, правят поклон за всеки от секторите и ... концертът завършва с грандиозен финал - французите стават и танцуват българското право хоро.
Изключително впечатление у публиката оставят не само българските танци и ритми, а и песните - фолклорният химн на Велинград “Шари мома шарен чорап”, космическата песен за Дельо хайдутин и “Брала мома ружа цвете”. Последната песен е изпълнена от народната певица Севдалина Комитска, която е възпитаник на “Здравче-венче”, в църквата на Кютетут след празничната литургия по случай празника на Пресвета Богородица на 15 август. Огромното множество в храма затаява дъх, десетки хора се просълзяват от песента, чийто думи не разбират, но мелодията и гласът на Севда докосват сърцата им.
От гостоприемния френски град “Здравче-венче” си тръгват с много подаръци от домакините. Един от подаръците е с особена стойност - символът на Световната асоциация Култура, в центъра на който има голям фар. “Докато този фар свети, сте добре дошли със “Здравче-венче” във Франция”, казват организаторите на фестивала на ръководителите на велинградския фолклорен ансамбъл.
От френския север “Здравче-венче” тръгва на юг, към Сен Беноа - градче в прочутата с виното си област Бордо. Французите правят за ансамбъла от Велинград посрещане, което е истински сюрприз. На входа на залата е поставен гербът на Велинград, а до него - фонтан и стол с хавлиени кърпи с надпис СПА столица на Балканите. Огромната сцена е място за още огромни изненади: в единия край е разположен макет на Клептуза, а в другия макет на църквата “Успение Богородично” в Лъджене. По време на самия концерт декорите са осветени, а на екрана на прожектират силуета на Милеви скали и родопските върхове край Велинград. “Страхотно е, почувствахме се като у дома си. А концертът с професионално озвучаване и осветление бе незабравим.”, споделя ръководителката.
В края на фестивалната програма от Световната асоциация култура казват на ръководителите на “Здравче-венче”, че са си отворили врати към Европа и ще работят с тях и занапред. Ансамбълът получава нови покани за 2017 г. и не само от Франция. “Децата много се постараха, дадохме всичко от себе си, взривихме публиката и сме на седмото небе!”, не крие Бойка Радивоева-Гончева.
Заслужена е наградата от организаторите, които поемат хотела и храната на целия ансамбъл за 2 дни в Париж. За разлика от всички останали френски градове, в столицата на всеки 10 метра има въоръжена охрана, но и това не може да намали магията на един от най-хубавите градове в Европа и по света. Разходка с корабче по Сена, посещение на най-големите забележителности в Париж, а по обратния път към България и 8 красиви часа във Венеция - всичко това ще бъде част от емоционалните спомени за турнето на “Здравче-венче” във Франция през лятото на 2016 г.
Месеци по-рано същите музиканти, танцьори и певци спечелиха първа награда от фестивал в Хърватия. Сега покориха сърцата на гордите французи и доказаха, че отговорно и достойно защитават званието “Представителен ансамбъл”, присъдено им през 2015 г. от Националната секция на ЦИОФФ България (Съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства към ЮНЕСКО). Това звание даде на “Здравче-венче” правото да представя България на международни фестивали. Те го правят и ще продължат да го правят със сърце, талант и професионализъм.
Елена Баева