Преди години ме изуми една снимка на Клептуза - никога не бях виждала езерото такова, каквото бе успяла да го види и снима Петя Лазарова. Днес тази снимка е много известна, а преди дни фотографският талант на Петя бе високо оценен в конкурс на FIAP - международна организация за фотоизкуство под егидата на ЮНЕСКО, в която членуват 86 фотографски съюза от цял свят.
Черно-бялата снимка на децата зад прозореца на нашата теснолинейка донесе на Петя Лазарова медал от Втория международен салон за принт и дигитална артфотография Варна 2016. Цифрите най-добре показват мащаба на фотоконкурса: в 6-те категории са участвали 3 284 фотоса на 326 фотографа от 53 държави. Всяка снимка минава през 4 етапа на оценка от международно жури. Бронзовият медал на Петя, която работи като уредник в Исторически мезуй - Велинград, е в категорията “Фотопътешествие”. Дни след получаване на наградата разговаряме с нея за любимото й хоби и за удоволствието да уловиш момента в снимка:

- Как се запали по фотографията?
- Като ученичка ходех на кръжок по рисуване при г-жа Мария Кулаксъзова. Снимането е продължение на това да направиш отпечатък на онова, което виждаш, само че през обектива. Снимането е продължение на рисуването - фотография означава да рисуваш със светлина. Първо снимах със “сапунерка”, през 2011-2012 г. започнах да снимам с по-професионална техника. А при работа с фотошоп си като художник, мошеш да избираш цветове, нюанси, сенки. За мен фотографията е хоби, чрез което мога да осмисля красивото и интересното.
- Спечели наградата със снимка, свързана с Велинград. Каква е нейната история и защо е черно-бяла?
- Снимката е направена на 5 декември 2015 г. на жп гарата в Лъджене, по време на отбелязването на 50 години от пътуването на първия немски локомотив “Хеншел” по линията Септември - Добринище. На честването във Велинград пуснаха децата да разгледат влака вътре, което за тях беше много интересно, защото не всички са пътували с теснолинейката.
За мен най-хубавото в нашата теснолинейка е нейното ретро излъчване, с това тя е толкова интересна за туристите. За да придам тази ретро романтика, реших снимката да бъде черно-бяла. Снимката бе показана в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна. Освен медала от Варна получих и покана за ново участие. Това лято друга моя снимка (с дървото на Белмекен) бе селектирана на IX Международен фотосалон във Варна и участва в изложба в Морската градина.
- Има ли във и около Велинград интересни обекти за снимане?
- Във и около Велинград е пълно с такива места! Природата ни е толкова богата, особено язовирите - на яз. Белмекен съм снимала при температура от -15 градуса до чудно зелена пролет, а това лято там направих снимки на Персеидите. Уникална природа, при това само на час път от Велинград има на язовир Батак, Широка поляна, Сърница... Есенно време, когато гората се нашари, по махалите около Велинград е изключително красиво - за един фотограф това е разкошно, но ми липсва да познавам хора, които също снимат. Има толкова много места, които си струва да се снимат, че би било хубаво във Велинград да се организира фотопленер.
- Кое е най-интересното място, на което си снимала?
- Не съм такъв тип фотограф, който снима само в един стил - само пейзажи или само портрети. Интересно ми е да опитвам нови неща, а се уча сама, което е по-трудничко. В началото снимах пейзажи, защото си мислиш, че е най-лесно, че не трябва предварителна подготовка. После снимах портрети, но нямах модели и започнах да снимам голямата си дъщеря Теодора - получи се страхотен екип! Имах “арт период” - обработвах снимки с фотошоп, което е фотоманипулация - рисуваш върху снимката. Сега експериментирам с нощни фотоси. Посетих уъркшоп за макро (снимки на малки буболечки, за които е нужна специална техника). Снимам за себе си, но искам и да разбера дали снимките, които съм направила, са хубави и за хора, които също се занимават с фотография. Затова качвам в български и чужди сайтове или участвам в конкурси, за да видя къде ми е нивото. Има фотографи, които “преследват” кадъра, аз избягвам специално да търся ситуацията. Гледам на света около мен в снимки. Усещам, че вече имам по-големи изисквания и по-рядко вдигам фотоапарата - търся нещо повече от снимка, която да кача във фейсбук. Научих, че най-хубавата фотокамера е тази, която е в теб в точния момент.
- Ти си музеен работник - мислиш ли да направиш своя фотоизложба?
- Нека да събера още малко хубави снимки, които си струва да се покажат!
Петя Лазарова е на 31. място в ТОП 100 на българския Фото-форум, където можете да видите нейните най-добри снимки. В профила си тя е сложила като мото думите на Ансел Адамс: “Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали.”
Елена Баева