Тази година археологическите проучвания на тракийското светилище в местността “Свети Илия” над Клептуза във Велинград са в много ограничен мащаб. Причината е във фактори извън археологията и главно в липсата на финансиране, сподели пред вестник “Темпо” проф. д-р Диана Гергова. През септември тя продължи работата по обекта заедно със свои студенти от университета Жешов в Полша. За кратко помогнаха и участници в проект по програма Еразъм+, които бяха във Велинград. От страна на нашия Исторически музей участва археологът Асен Салкин, а като доброволец Калоян Петков. Главната цел бе обектът да бъде почистен и да се извършат най-спешните спасителни дейности във вътрешността на храма в навечерието на подготвяната от нашия музей научна конференция на тема “Родопа планина - земя на богове, хора и храмове”, която ще се проведе в началото на октомври.
“Обектът е изключително ценен и не трябва да оставим времето и посегателствата да го рушат”, подчерта проф. Гергова. Благодарение на покривната конструкция, поставена от Историческия музей, една част от разкопките са спасени от влиянието на метеорологичните условия. Но няма какво да спре набезите на иманярите, а следите от вандалските им действия ясно се виждат на няколко места в района.
Резултатът от тазгодишната кратка експедиция са нови находки от керамика. Светилището е много богато на древна керамика, като продължават да излизат интересни образци. Точно по време на нашето посещение бе открита изключително интересна дръжка на керамичен съд, каквато тук намират за първи път.
Проф. Гергова отново обърна внимание върху стратегически важното място на светилището за Велинград като туристически център. Това е единственият археологически обект в рамките на града, достъпът на туристите до него е лесен, намира се на метри от визитната картичка на курорта Клептуза. Затова е важно разкопките да продължат и тракийското светилище да бъде превърнато в обект за културен туризъм. Голямата отговорност това да се случи е на община Велинград и е свързана с осигуряването на средства за сериозна проучвателна дейност на археолозите. Тогава може да се мисли и за създаването на това място на музей на бесите, който би бил единствен по рода си в България.
Елена Баева
Не трябва да оставим времето и посегателствата да рушат светилището над Клептуза
