Георги Попов стана известен с отличното си представяне в редица състезания по триатлон и то не къде да е, а в САЩ - страната, в която този най-труден, но и атрактивен спорт се радва на голяма популярност. Използвахме възможността, че нашият съгражданин е в родния си град за Коледа и Нова година, за да разговаряме с него и да разберем повече подробности за успехите му в Америка.
- Откога започна да се занимаваш със спорт?
- От 6-годишен започнах да се занимавам с плуване, защото това е традицианен спорт за Велинград. Това беше през 1988 г., тогава бях болнав и родителите ми искаха да се занимавам с плуване, за да укрепна физически и в интерес на истината плуването наистина ми помогна да добия имунитет и да бъда здрав. Дълго време след това нямах никакви заболявания. Първоначално започнах при треньора В. Клешков в ПК “Чепинец”, а от 1996 г. в ПК “Белмекен”.
- Кога се появи интересът ти към триатлона?
- През 1997 г. участвах на републиканското първенство по плуване и с това приключи състезателният сезон. По-големите състезатели останаха да тренират, но след юни нямаше други състезания. Единственото останало беше първенството по триатлон, което се провеждаше в Пловдив. Това беше първото ми състезание и станах втори при юношите. Тогава постигнах добри резултати в плуването и бягането.
- Знаеше ли нещо предварително за триатлона като спорт?
- Знаех, че е най-тежкият спорт в света и че е много сложно да изградиш издръжливостта за триатлона и да добиеш тялото на триатлонист. За този спорт се изисква развитието на различни мускулни групи за всеки един от съставящите го спортове. За плуването се иска повече мускулна маса, повече сила, за бягането се изисква тялото да е по-леко, а за колоезденето се иска повече мускули на краката, а горната част на тялото да не бъде много развита.
- Има ли някакви идеални пропорции за тялото на един триатлонист?
- По принцип е много относително да се говори за идеално тяло, но определено триатлонистът трябва да е с по-нисък ръст. Това му гарантира по-голяма икономичност по време на дългото състезание, особено на олимпийската дистанция. Специално за състезанието IRON MEN по-икономичните спортисти успяват да запазят силите си в продължение на 10-12 часа.
- Как се озова в САЩ?
- Аз имам приятели плувци, които заминаха да учат в САЩ със спортни стипендии. Това са Станимир Качаков и Мая Николова. С тях поддържах връзки по Интернет. Когато учех в София, бях вече член на националния отбор по триатлон и те ми предложиха да отида в Америка на студентска бригада. Намериха ми добра оферта за работа и през 2003 г. заминах за САЩ. Моите приятели ме свързаха с един от спортните деятели на Кливлънд. Специално С. Качаков ми помогна много, а негови приятели ми осигуриха колело и информация за състезанията по триатлон. В първото състезание просто реших да пробвам, защото не знаех на какво ниво е триатлонът в САЩ. Освен това правилата са по-различни, отколкото в Европа. Например в Америка не е позволено да се кара на групи или един след друг, а индивидуално, на по-голямо разстояние.
- Разкажи за участията си в различните състезания и естествено за IRON MEN?
- През 2003 г. участвах в 10 старта, от които спечелих 8, като най-големият ми успех беше в Синсинати, където станах първи на олимпийска дистанция. През 2004 г. участвах в 14 състезания. Едно от тях беше в Сан Франциско, стартирахме от затвора в Алкатрас. Там станах 10-ти. После имаше 12 състезания в Централните щати на Америка, като спечилих и 12-те. В три от тях подобрих и щатските рекорди на съответните трасета. Последното състезание беше IRON MEN отново в Синсинати на същото трасе, където бях станал първи миналата година. Плувахме 4 км, карахме колело 180 км и завършихме с маратонско бягане на 42 км и 200 м. Станах втори в това тежко състезание, като единственият, който ме победи, беше канадският шампион.
- Има ли интересни случки или моменти от тези състезания?
- Наистина има много интересни случки. В Алкатрас например беше много вълнуващо, защото започнахме от затвора и трябваше да скачаме в океана от скала, висока 15 м. Температурата на водата беше едва 8 градуса и беше много студено. На едно друго състезание в Лорейн по време на колоезденето си счупих пръста на крака, но успях да завърша и станах първи. След 1 седмица пак участвах, макар че имах шина на крака. Аз я свалих и с тиксо залепих счупения пръст към здравия и така участвах.
- Какво очакваш занапред като студент и като състезател?
- Моята стипендия е по “крос кънтри” (бягане по пресечена местност) на дистанция 8 км. Ще гледам да се подготвям освен на бягане, да поддържам форма по плуване и колоездене. А лятото отново ще участвам на състезания по триатлон, които са включени в календара на Асоциацията на колежите в САЩ.
- Виждаш ли се като професионален състезател, след като завършиш обучението си?
- Надявам се, че за 2 години в университета тренировките по бягане ще ми помогнат да подобря максимално тази дисциплина и да стана по-комплексен състезател. И след това остава още 1 година до Олимпиадата през 2008 г. Това е период, в който се разпределят квотите за Олимпиадата. Надявам се дотогава да съм здрав, да се се чувствам добре и ще опитам.
- Твоето пожелание за 2005 г.?
- Пожелавам на читателите на в. “Темпо” много здраве и сбъдване на мечтите им, а на семейството и близките си искам да благодаря за това, че винаги са ме подкрепяли във всичко.
Георги Стоянов