Изминаха 102 години от раждането на изтъкнатия учител и общественик Костадин Димитров Ланджов. Роден е на 01.12.1914 г. в с. Лъджене (днес квартал на Велинград). Той е четвърто дете в семейство на родители бежанци от Гръцка Македония - Серска околия. Родителите заедно със свои сънародници и съграждани напускат родните си места през 1912 г. Заселват се в с. Лъджене. Детството на Костадин преминава в бедност и лишения. Често се налага на родителите да сменят квартири. По настояване от страна на създалата се кооперация от бежанците, общината им отпуска места за построяване на къщи в покрайнините на с. Лъджене. Постепенно изникват къщите на бежанците, в така наречената “Бежанска махала”.
Начално образование и прогимназия Костадин завършва в с. Лъджене. По настояване на родителите и спазвайки семейната традиция (дядото на Костадин е бил свещеник), е записан да учи в духовната семинария в град Пловдив.
След завършването й се записва да учи в института за прогимназиални учители в Пловдив. Следва назначаването му за учител в село Ракитово (днес гр. Ракитово).От там започва с развиването на обществена дейност. В училището създава ученически хор, с който вземат участия в чествания и празници на селото. Заедно със свои ученици и младежи от селото изнасят с голям успех на сцената в читалището на Ракитово пиесата “Цветина”, чийто автор е Костадин.
В 1945 г. е назначен за учител в с. Лъджене. Като учител историк създава исторически кръжок. Заедно с учениците си правят богата историческа сбирка, която по-късно влиза в основата на Историческия музей в с. Каменица (днес квартал на Велинград) , като Костадин е един от неговите създатели. Първоначално музеят е устроен в бившия магазин на П. Пеев - бащата на националната героиня Вела Пеева. Заедно със сътрудничката си Елена Попова към музея създават кът за Вела Пеева и за партизанското движение в Чепинския край.
По-късно, като завеждащ отдел “Култура” към общината, работи активно и съдейства за духовно израстване на населението и така наречения “висок район” на Велинград, като заедно с учители в тези села изнасят театрални пиеси.
Жаден за нови знания, се записва да учи задочно и завършва политическа икономика към Висш икономически институт “Карл Маркс” в София.
Напуска учителството и става секретар на Народно читалище “Отец Паисий” във Велинград. Като дългогодишен читалищен деятел по-късно е избран за председател на читалището, където развива богата дейност. С библиотекарката Стоянка Градинарова поставят библиотеката на научна основа. Държи много за развиването и увеличаване броя на хористите в хора към читалището. Укрепва и развива дейността на театралнта трупа. С учителя Петър Полежански създават литертурен кръжок, който по-късно прераства в литературен клуб “Никола Вапцаров”, чийто председател става той. В клуба се записват и работят активно много младежи. Някой от тях израстват като добри писатели.
В списанията “Читалище” и “Родопи” са писани статии за неговата дейност, а и той дава дописки в същите, както и в сп.”Семейство и училище”, “Горско дело” и др. За голямата културна дейност, която развива, е награден с орден “Св. св. Кирил и Методий” II степен. Награден е с грамота и плакет от Историческия музей във Велинград.
Като учител работи за образованието и патриотичното възпитание на учениците си. Големи са грижите му към близките, които го помнят с добро. Чете много и събира историческа литература, търсейки данни за Чепинския край, стремейки се да напише богата история за родния си край. Ранната му смърт не му дава възможност да постигне тази своя мечта. Почива на 04.05.1970 год.
Автор на статията е 94-годишната ми баба, съпруга на Костадин Ланджов - учителката г-жа Венера Ланджова, която всички ученици в града помнят с любов. Жената, която тихо и скромно подкрепя Костадин във всичките му начинания, майката на двамата му достойни сина, баба на 4 достойни внука и за сега 4 правнука.
Целувам ръка на голямата жена, стояла неотменно до големия мъж - дядо ми и продължава да бъде опора на всички в семейството.
От внучката г-жа Венера Ланджова младша, също учител по изобразително изкуство и флейта
Спомен за учителя и общественика Костадин Ланджов
