За истинската любов към театъра не стигат 110 години, не стигат десетки представления, не стигат хиляди зрители, не стига един филм... С такава любов преди повече от 110 години нашите деди създават първата театрална трупа в Лъджене и със същата любов днешните им последователи играят на сцената. Тази любов е уловена в документалния филм “Читалището - вековна българска традиция”, който на 2 декември 2016 г. за първи път бе представен пред велинградска публика по случай юбилейната годишнина на театъра.
“С много любов правихме този филм”, сподели режисьорката и сценаристката Валентина Фиданова-Коларова, която е свързана с Велинград и с велинградската театрална сцена - участвала е в спектакли и е режисирала пиесата “Клошария”. Тя благодари на екипа, в който влизат операторът Евгений Попов, Снежана Гумнерова - диктор и сътрудниците от НЧ “Отец Паисий-1893” Силвена Байракова и Иван Стоянов.
За зрителите филмът бе едно връщане към любими актьори и постановки, към отминали времена и атмосферата на старото Лъджене. Със запазените черно-бели снимки от спектакли, афиши и декори и интервюта с част от най-обичаните велинградски актьори миналото на театъра оживя и неусетно се сля с неговото настояще. Редом с гласа на назабравимата Стела Начева прозвучаха гласовете на нейните ученици и наследници на сцената, редом със спомените на Никола Родин и Христо Семерджиев за мястото на театъра в своя живот говориха днешните актьори самодейци. И се чу и видя, че колкото и да е различно времето, отдадените на театъра хора са си все същите: готови да жертват от времето си, за да репетират в студения салон; готови да загърбят за часове семейство и домакинство, за да ги посветят на сцената; готови в най-хубавите и най-тежките моменти да бъдат заедно, защото театралната трупа е едно семейство.
Със заснемането на този филм, което никак не е било лесно, е събрана и спасена голяма част от историята не само на самодейния театър, а и на НЧ “Отец Паисий-1893”. Директорът на Народния театър “Иван Вазов” Мариус Донкин, който 16 години работи като режисьор на велинградските театрали, бе сред зрителите в залата и каза: “Адмирации за филма, Народният театър няма такъв архив!”
Архивът наистина е богат и благодарност за това дължим на всички читалищни дейци, които са го направили и попълвали. Така днес знаем, че първото читалище в село Лъджене се е казвало “Чепино”, че читалището и библиотеката са се местили 7 пъти, а театърът 5 пъти, докато през 1931 г. намерят своя дом в настоящата сграда на читалището. Знаем, че първата пиеса, изиграна в Лъджене, е “Албена” на Йордан Йовков. Знаем, че през 1947 г. на читалищната сцена своята първа роля в “Арлезианката” изиграва бъдещият бас номер едно на планетата Николай Гяуров. Помним имената на режисьорите, създали велинградската театрална школа, сред които са Георги Пашов, Веселин Ковачев, Пламен Карталов, Мариус Донкин. Помним гостуванията на малкия велинградски театър в английския гад Лестър, в турския Одрин, в сръбския Цариброд и огромния брой награди от фестивали.
“Най-важно е местните как ще те оценят”, споделя във филма Вили Атанасова и сигурно така мислят много от колегите й самодейци, защото винаги играят и се раздават пред и за велинградската публика. Жалко, че в юбилейната вечер залата не беше пълна със зрители. Но пък беше пълна с поздравления: от президента Росен Плевнелиев, Община Велинград, Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите, Съюза на българските читалища, колегите от Козлодуй и Ракитово, училищата “Н. Рилски” и “Св.св. Кирил и Методий”. Зам.-кметът Светла Томова, която също е играла в самодейния театър, не скри вълнението си, докато връчваше плакет от името на кмета Костадин Коев на председателя на читалището Цветан Котев. Плакети за дългогодишна театрална дейност получиха Христо Семерджиев - 50 г. на сцена, Боян Караилиев - 47 г., Иван Стоянов - 41 г., Росица Паунова - 20 г. Награда за своите 35 години в театъра получи и Цветан Котев. Той благодари на страхотната велинградска публика, на колегите си и на Мариус Донкин, който издигна самодейната театрална трупа на професионално ниво.
Тази вечер аплодисментите бяха за всички актьори, режисьори и сценични работници през всички 110 години на велинградския театър. А поклонът на събралите се на сцената над 20 актьори самодейци от различни поколения беше за най-вярната публика, заедно с която ще продължат да пишат историята на велинградския театър.
Елена Баева