На 9 януари 2017 г. Административен съд - Пазарджик се произнесе по две дела, образувани по жалби от сдружението с нестопанска цел “Български правозащитен алианс“ срещу наредби на общините Велинград и Сърница. Сдружението атакува по съдебен ред различни наредби на редица български общини.
Първото дело е във връзка с Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велинград, приета през 2012 г. Окръжна прокуратура - Пазарджик счита жалбата за допустима и основателна. Тричленният състав на съда също счита, че сдружението има правен интерес от оспорването и че жалбата е основателна.
“Български правозащитен алианс” оспорва текстове от наредбата, според които Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
Общинските съвети, като органи на местното самоуправление, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. В случая съдът открива недопустимо разширяване кръга на принципите, които законът определя да бъдат спазени при определяне на размера на местните такси и цени на услуги в общината.
Оспорен е текстът, който гласи “Документ по предложения на основание чл.66 ЗС във връзка с чл.33 от ЗС се дължи такса от 100.00 лева за услугата.” Съдът счита, че текстът е незаконосъобразен, защото никъде законодателят не е предвидил , че собственикът на постройката следва да подаде молба и да получи разрешение от собственика на земята за продажбата й. Единственото условие е да представи писмени доказателства, че е уведомил съсобственика или собственика на земята и е предложил първо на него да закупи останалата част или земята на съответната цена. Никъде законодателят не е предвидил, че следва да представи заповед на кмета на съответната община или пък удостоверение, че е направил такова предложение. Би било достатъчно да представи и молба/заявление със съответния входящ номер. Общината действа не като орган на власт, а като гражданскоправен субект, равнопоставен с останалите съсобственици в съответния имот. Затова разпоредбата на чл.37,т.17 от Наредбата се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Незаконосъобразна е и разпоредбата на чл.37, т.26 от Наредбата, съгласно която се събира и такса в размер на 5 лв. за отписване на имот от актовите книги за общинска собственост. В разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗОС е предвидено недвижимите имоти - общинска собственост, неправилно актувани като такива, както и тези, основанието за актуване на които е отпаднало, да се отпишат от актовите книги и да се върнат на собственика. Съдът приема, че вписването, респ. отписването на даден имот в/от актовите книги за общинска собственост е техническо действие, свързано с отчета, регистрацията и ръководството на общинските имоти е задължително и е вътрешно ведомствен акт.
Съдът определя като незаконосъобразен и текста на чл. 45 от Наредбата: “За неспазване разпоредбите на тази наредба на физическите лица се налага глоба в размер от 20 лева до 2000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 100 лева до 5000 лева“. Мотивът е, че правомощията на Общинския съвет по определяне и администриране на местни такси и цени на услуги не включват и правомощия по приемане на наредба, в която да се определят наказания за неизпълнение на задължения във връзка с данъци и такси. Безспорно Общинският съвет като орган на местно самоуправление, е компетентен да приема норми за поведение, задължителни за физическите и юридическите лица на територията на съответната община, но по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи и само в сферите, очертани от ЗМСМА. А според закона Общинският съвет няма комптетентност в сферата на налагане на административни наказания за нарушения, свързани с местни данъци и такси. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. Съдът намира, че оспореният текст на чл. 45 от Наредбата следва да бъде обявен за нищожен, поради липса на компетентност у Общински съвет Велинград за приемането му.
“Български правозащитен алианс” оспорва аналогични текстове от Наредба № 2 за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на Община Сърница и решението на Административен съд - Пазарджик е аналогично. Решението на тази съдебна инстанция по двете дела подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
Темпо