Като сън преминават вече 7 десетилетия, откакто на 5 февруари 1948 г. е обнародвано 4-то постановление на Министерския съвет на Народна република България, с което селата Лъджене, Чепино и Каменица се обединяват в град.
По това време в Чепинско хората се съвземат от последствията на Втората световна война. И след първото общоградско събрание, когато е обявено образуването на Велинград, населението е във вълнуващо приятно оживление, със самочувствието, че участва в провеждане на нещо по-голямо и ценно. Но едва ли никой е можел да си представи тогава, че на територията на довчерашните три села в северозападната провинциална част на Родопите може да се издигне град, който да съперничи на големите туристически центрове. Днес, 69 години по-късно, Велинград все повече се възправя като символ на балнеолечението и туризма - въплътената мечта на много велинградчани. Този величествен проект не би могъл да се осъществи без твърдата воля и силния характер на кметовете на града и упоритата работа на кметските администрации, на ръководителите на организации и предприятия, и особено без масовото участие на нашите съграждани.
Началото на новия град започва с ентусиазма на цялото население. Животът в бившите села е започнал да тупти вече в едно сърце, хората са се обединили и дружно работят за изграждането на града. Днес на младите им е трудно да разберат как може да се обича и вярва така силно и повече от всичко ги поразяват ентусиазмът, саможертвеният патриотизъм и пристрастената любов, проявявани към един току-що раждащ се град. Доброволният труд компенсира недостига на пари и материали, съкращава сроковете. Така се строи болницата, водопроводите “Легуринец“, “Клептуза”, “Сухата лъка”... Масово се залесява около града, започва се с лошите пътища, булеварда... Освен с Клептуза, плажа, Велинград започва да става популярен с новата почивна станция на ЦС на профсъюзите, наречена “Двореца“. Образуват се кооперации, ТКЗС, РПК, ТПК, ДЗС, строят се училища, детски градини и ясли хлебозавод, цехове за млеко- и месопрераоботване... Проблемите се решават с огромни трудности. Най-после градът получава своята устройствена идеология с обявяването му за национален и международен курорт. Вече са построени курортната поликлиника и почивната база на трудещите се селяни. Извършват се регулациите на територията, изработват се и приемат генералните планове. В по-големи мащаби се извършва оформянето на междукварталните пространства и жилищните квартали, на улиците с паважни и асфалтови настилки.
Всеки велинградчанин знае за кампанията за освобождаване на града от старото и за превръщането му в чисто и битово добре устроено поселище. На съвещание за развитието на града като обект на международния туризъм, проведено на 30 юни 1966 г. се взеха исторически решения. Въз основа на тях през следващите години се извърши цялостното му благоустрояване. Паметни ще останат мерките за премахване на грозящите постройки - дъсчени огради, външни тоалетни, измазването на частните къщи, построяването на обществени отходни места, свързването на частните домове с канализационната мрежа. Разработиха се местни производства на стоки и услуги. Осигуриха се с допълнителни количества питейна вода. Строяха се туристически хижи, изградиха се къмпингите на Клептуза и Вельова баня, започна картотекирането и категоризирането на леглата в частните квартири. Предприеха се редица мерки за разширяване на балнеолечението. Завършиха се всички пътища, свързващи Велинград със страната.
Още в средата на миналия век започна усилена индустриализация на града. Изградиха се и се разшириха големи структури: дървообработващ, мебелен, колофонен машиностроителни заводи, фабрики, държавно автомобилно предприятие, аграрно-промишлен комплекс, производствени халета... Тези производствени мощности, които носеха основните доходи на по-голямата част от населението на града, в един момент рухнаха и за голямо съжаление бяха ликвидирани изцяло. И какво дойде на мястото на “миналото- незабравимо“ дето го забравихме? Окончателно се разбра, че жителите на града не могат да разчитат само на работни места в туризма. А до сега все още няма достатъчно фирми от туристическата индустрия, например, които да поемат част от свободната работна ръка.
С какво ще посрещнем 70-годишния юбилей на Велинград? За пример може да послужи организацията по честването на 40-годишнината от образуването на града. През последните 10-15 години курортът се развива с невероятна скорост. Увеличи се изграждането на съвременни балнеолечебни хотели и спа-центрове, съобразени с международните стандарти в туризма. Имаме общински план за развитие, общ устройствен план, имаме план за градско възстановяване и развитие... Въпреки строителството на булевард “Съединение“ и “Юндолска“ обаче, градът се нуждае още от цялостно и трайно реконструиране и осъвременяване на инженерно-техническите мрежи, системи (машини) от градската инфраструктура и на транспортната система; изграждане обхода на града; от уреждане и нормализиране ползването на минерална вода; от изграждане на липсващите физкултурни, спортно-туристически съоръжения и зали, от културни, археологически, обслужващи и информационни центрове в града и около него. И дали отново забравихме спортно-техническия комплекс “Сютка“?
Велинград, това не е просто град - само град, в който ходят хора, в който те се раждат и умират. За мен това е “град-човек“, вече на 69 години; солидно същество със своя характер, със своите недостатъци и достойнства: добре разположено, достатъчно самовлюбено, безкрайно красиво, често непослушно, романтично и дишащо...
Като вързани с пъпна връв ние, тук родените, постоянно слушаме неговото дишане: дишане, което е тревожно, изразявайки се в бушуващи стихии и страсти, друг път - тихо и спокойно сред зелената гора, далеч от големите градски агломерации. Такова любимо за мен дишане... Този верен, до болка познат, стар приятел. “Колко добре ми е с тебе, Велинград! Колко много за мен значиш ти!”
Михаил Алексиев