Голямото хоро, с което вече за шести път Велинград посреща пролетта, тази година ще се завърти на 18 март в Каменица. Защо очакваните над 1500 участници ще танцуват близо до орището на старите каменчани разказва председателят на сдружение “Пролетно хоро” Иван Пещерски.

- Г-н Пещерски, защо “Пролетно хоро” ще бъде и хоро край орището в Каменица?
- Цялата идея, за да се случи хорото в Каменица, се крепи на дълбок корен. През миналото лято, седейки със съпругата ми на двора, мислехме как да е по-интересно на хората, които вече за четвърта или пета година идват на “Пролетно хоро” във Велинград. Стараем се всяка година във фестивала да има по нещо ново, за да поддържаме желанието на участниците да избират нашия град. Известната снимка с великденското хоро на орището от 1905 г. ни показа колко солидни корени има в танцуването на хора в Каменица.
Аз съм от най-известния род игроорци в Каменица. Фамилията Пещерски, както повечето в Каменица, има много разклонения: Еленове, Добрине, Вицине, Гъцове, Ильчове... Баш игроорците са Еленове, аз съм от тях. Докато зрееше идеята за хоро в Каменица, една от самодейките ми припомни: “На Бабинден едно оро имаше и еленовце го водят - да ти напълнят душата!” Това се помни и знае, не е било толкова отдавна. Хората помнят неделните хора, хората за изпращане на войници... Сигерен съм, че няма каменчани от по-възрастните, които да не знаят Еленове.
Макар и музикант по образование, имам афинитет към танца. И си казах: “Аз съм от Еленове и да не направя хоро в Каменица?!”
Моят чичо ми е разказвал за неговите чичовци, които са били 5 братя и една сестра. През 50-те години на миналия век, имали стара чардаклия къща в Лазарица. Вечер се събирали на едни печени картофи и една туршия. Дядо с кавала, а баба с метлата напръсквала глинения под. Почват хорото и докато не изкопаят глината, не спират! Наиграят се и се разотиват по къщите.
Коренът е дълбок и напролет тази традиция ще разцъфне. На мен това ми е дълг - да продължа традицията на рода, в памет на дедовците и чичовците, които са били самоуки, но сърцати хора.
- Има ли и други каменски родове, свързани с танцуването на хора?
- Хорото е свързано с всички хора. Всяка неделя след черква каменчани са се събирали на орището и са играли хора. Това им е била наградата за труда през цялата седмица. Еленове са се откроявали, но има и други стари родове, които са поддържали традицията в танцуването на хоро.
Майка ми е от Чепино, а на снимка в читалището в Чепино е баба ми Димитрия с носия - и двете са били самодейки. И от каменска, и от чепинска страна съм свързан с читалището, със самодейността и танцуването.
- Как днешните каменчани приеха идеята “Пролетно хоро” да се направи в Каменица?
- Въодушевиха се много! Драго име е да си спомнят. Моят дядо и имал 6 деца, техните деца имат внуци - това е внушителна група от наследници на традицията, която истински се вълнува. Отделно в Каменица има едно вълнение, че ше се случи нещо от тяхната младост. Ония ден на гаганицата малко хора се хванаха да играят хоро, а спомените ми от детските години са за хоро на катове, на катове. Искаме тази традиция да се пази и продължава.
- Как върви подготовката и какви са очакванията ви за тазгодишното “Пролетно хоро”?
- Подготовката е на финалната права. От танцовите клубове от цялата страна започнаха да звънят още от януари, а към крайния срок за записване 1 март имаме около 1500 участници. Това са 43 групи, които ще танцуват и за момента е максимумът за фестивала, защото нямаме по-голяма зала от тази на Градския стадион. Отново ще ударим рекорд с изпълнението на танцов клуб “Аремия” от София - на хоро ще се хванат 360 човека!
Работата е много, а организаторите сме аз, Аделина Пещерска, Васил Ангелов и Димитрина Късева. Нашето “Пролетно хоро” се утвърди като фестивал не само в региона, а и в България. На същата дата 18 март има подобни фестивали в областните градове Хасково и Русе, но дори в такава конкуренция ние имаме толкова много участници. Мнозина от тях идват заедно със семействата си, с близки и приятели и така общият брой набъбва до 2000. Тук е ролята на фестивала “Пролетно хоро” като туристическа атракция. Не е пресилено да се каже, че това може да докара почти 500 000 лева оборот през този уикенд във Велинград, а какво имаме насреща?
Тази година емблематичното за фестивала дефиле ще мине от Градския стадион към Каменица, но без спирка на Кална баня, защото с толкова много участници времето ни притиска. На центъра на Каменица ще играем най-популярните хора в България, така че всеки, който желае, да се хване и да танцува. Призоваваме всички велинградчани, които имат народни носии, да ги облечат и дойдат на хорото с тях. Най-много от всичко искаме да я има енергията, която вече 6 години носи “Пролетно хоро”!
Елена Баева
В следващия брой очаквайте пълната програма на фестивала “Пролетно хоро”