Във връзка с изпълнение на договор за международно научно сътрудничество (ЕБР) между Институт за гората - Българска академия на науките и Институт по горска екология - Словашка академия на науките, гр.Зволен, Словакия “Структура, здравен статус и възобновителна способност на дендроценози разстроени от ветрова инвазия в Рило-Родопския масив, Витоша, Ниски и Високи Татри” на 13.05.2017 г. по предложение на ръководството на ТП ДГС “Селище”, учени от двете научни институции представиха проекта, свързан със здравословното състояние и възобновяването на насаждения, пострадали от ветрова инвазия през 1961 г. в региона. На състоялата се „кръгла маса”, провела се в стопанството, присъстваха: зам.-директорът на ЮЦДП Смолян инж. Е. Лилов, инж. В. Чолаков - директор на ДГС „Селище”, инж. Ст. Поптомов - зам.директор на ДГС „Селище”, инж. П. Костов - РДГ Пазарджик, инж. Г. Велинов, Лесозащитна станция - Пловдив, инж. Бл. Джонгалов от УОГС “Юндола”, експерти от държавните горски стопанства от района, представители на администрацията от Сърница, 28 лесовъди от ДГС “Селище”.
За целите и задачите на международния проект бе представена мултимедийна презентация за структурата на дървостоите, математически и визуални модели за техния растеж, развитие и особености от гл. ас. д-р Ангел Ферезлиев от Нучноизследователската база на Института за гората във Велинград и от ръководителя на проекта проф. дсн Христо Цаков.
Учените от Словакия Иван Михал и Милан Барна отговориха на въпроси, свързан с промени в облистването на короните, гъбни заболявания и насекомни вредители. Те споделиха словашкия опит за борба с природните ветрови нарушения и лесовъдски практики.
На терена се дискутираха първите резултати от проучванията върху биологията, развитието и причинените щети от Blastophagus (Tomicus) piniperda, T. minor (голям и малък горски градинар), Ips acuminatus (върхов корояд), коренови гъбни заболявания, деформации на стъблата, повреди от паша и др. Коментирани бяха мерките за борба с вредителите чрез залагане на „ловни дървета”, феромонови уловки и нуждата от мониторингови наблюдения. Установено бе съответствие в методиката за визуализация на обезлистване на короните и разлики в метода за наличие на горския градинар и щетите от него.
Според програмата за тази година, в периода 10-13.05. 2017 г., учените от двата научни института осъществиха третия заключителен етап от проекта, като изследваха възобновителните процеси чрез опитни преброителни площадки от експериментални площи, заложени в територии, пострадали преди 56 години от ветровала, при които е процедирано различно при последващото им възстановяване(залесяване). Проучванията се извършиха в една постоянна опитна площ, заложена в чиста белборова култура, създадена на изцяло оголен терен след ветровала и в една временна площ в насаждение, в което е имало останали след смерча смърчови екземпляри и е залесен бял бор чрез попълване. Като първоначални изводи от този етап на работа се установи неравномерно възобновяване - предимно от смърч (P. abies L.) и липса на поници в чистите дървостои от P. sylvestris L. Анализ на получените резултати ще бъдат предложени за публикуване в международни тематични списания с импакт фактор.
Научният екип, осъществяващ изследователската програма, изказва специална благодарност на директора на ТП ДГС ”Селище” инж. Велизар Чолаков, зам.директора инж. Стоян Поптомов и инж. Иванка Бояджиева за оказаното съдействие при изпълнение на задачите по проекта
д-р, инж. Ангел Ферезлиев, проф. дсн Христо Цаков
56 г. след смерча - какво буди интерес в наши дни?
