На 14.05.2017 г. нашият отбор от 4 ученици и 2 преподаватели замина за Испания, където беше последната среща по проект „Youth, muitilingualist and work perspectives in Europe“ по Програма „Еразъм+“, в който СУ "Васил Левски" заедно с училища от още 5 страни - Гърция, Полша, Румъния, Литва и Испания участват от 2015 г. Именно България бе домакин на първата среща. Днес, 2 години по-късно, токущо завърнали се от последната такава, сме готови да разкажем за преживяванията, емоциите и опита, който натрупахме.
Пристигането ни във Валенсия сложи началото на една невероятна седмица. Имахме възможността, макар и за кратко, да разгледаме този изумителен град. След това пътешествието ни продължи до гарата в град Елда, където ни очакваха децата, при които щяхме да се настаним за следващата 1 седмица. Бяхме посрещнати много топло и подобаващо и се отправихме към град Сакс. Там ни приветства кметът, който заедно с испанските учители ни разведе из града и кметството. В следващите няколко дни посещавахме различни фабрики, сред които за колани от естествена кожа, мебелна фабрика, фабрика за щори и за обувки (която наподобяваше същинска артгалерия). Посетихме училището на испанските ни приятели, където те ни показаха своя CLIL урок. Имахме възможността да се насладим на чудесните испански плажове по време на екскурзиите до Аликанте и Санта Пола. Запознахме се с историята на красивия град Картахена, а Гуадалеш ни омая с тесните си, калдъръмени улици и спиращи дъха гледки.
Освен екскурзиите свършихме и доста работа. Всеки един от отборите показа презентацията си, а общата тема, по която работихме бе "роботика". CLIL уроците също бяха впечатляващи и личеше старанието, което всеки отбор бе вложил, за да заинтригува останалите. На фона на толкова много задачи, успявахме да откраднем и частица свободно време, за да се опознаем и сприятелим. Сред толкова много емоции и еуфория седмицата неусетно мина и беше време да се разделим, а всяка раздяла е трудна. Последната вечер сложи край на един успешен проект. Бяха раздадени сертификати на всички отбори, а дълго след това звучеше музика и всички се забавлявахме... като за последно. Вечерта завърши с голяма приятелска прегръдка и обещания за скоро виждане. Емоциите надделяха и сълзите се виждаха в очите на всеки един от нас. Дойде моментът, в който трябваше да си кажем довиждане. Рано сутринта на следващия ден потеглихме за Валенсия, а оттам и за България.
Смеем да кажем, че това беше едно от най-запомнящите се преживявания. Благодарни сме на всички "виновници" , които помогнаха, този проект да се осъществи. Освен натрупания опит, обмена на информация, практикуването на английски език, ние получихме нещо много по-важно. Открихме нови приятели! Благодарни сме, че бяхме част от тази приказка и че успяхме да се докоснем до бита и културата на различните страни.
Виктория Джонева, Х а клас, СУ „В. Левски“
Проект, който роди приятелства
