Роден през 1907 г. в Костенец, област София, по свой избор се премества в село Лъджене през 1932 г. От този момент, на 25 годишна възраст, до кончината си на 75 години, работи неуморно, само в областта на музиката.
Пряк учител на Николай Гяуров, Петър Гугалов, Борис Пухалев, Борис Сергиев, Георги Янков – все музиканти и певци с национален и международен престиж. Подготвил десетки музиканти инструменталисти на професионално ниво от Велинградския регион.
Изминаха и 34 години от неговата смърт и като че ли културната общественост го забрави, затова пиша с мъка и болка. Мъка от несправедливостта между даденото и полученото от него.
Искам да бъда по-конкретен с цифри и факти. Свързан съм с Ангел Герин от 1965 г., когато създадохме ученически духов оркестър при Горски техникум „Христо Ботев“ във Велинград с ръководител инж. Борис Маринов и методически ръководител Ангел Герин. Чрез неговите контакти се запознах отблизо с тогавашните светила в музиката: Димитър Суганов – виртуозен цигулар, педагог и диригент; Петър Кожухаров – виртуозен кларинетист и педагог; Никола Илинов, Никола Юнчев – инструменталисти и диригенти; Илия Керин - клавирни и диригент; Димитър Мечев – организатор, педагог и диригент. Всички те ми бяха и приятели – вечна им памет!
Изброявам това, за да акцентирам с какво се различаваше Ангел Герин от останалите. Тъй като става въпрос за инструменталисти, беше единственият, който свиреше на всички инструменти – от флейтата до „Б“ баса. На всеки начинаещ музикант първо свиреше той, после го учеше. Беше изящен нотописец, от партитурите разработваше щимове – по партии инструменти.
По стечение на обстоятелствата по-голямата част от съвместния ни живот съвпадна с това, че бях служител в Общината. Моята канцелария беше и негова. В нея беседвахме, обсъждахме, планирахме и пр. Аз водех кореспонденцията между оркестъра и институциите. През 1978 г., изпозвайки правата и възможностите на тогавашния Комитет на офицерите от запаса и Съюза на българските автомобилисти, получихме разрешение за три автомобила да посетим Гърция и Турция „тогава наши противници“ като туристи. В екипа беше включен Ангел Герин, който пътува в моята лична кола. Визитата трая близо месец. Посетихме всички забележителности на двете държави – големите градове и остров Тасос. През цялото време се хранихме на една маса, спяхме легло до легло.
Всичко това ми помогна да опозная и човека Ангел Герин, и семейство Герини. Той беше широко скроен българин, нещо, което липсва сред обществото понастоящем.
Музикант, диригент, учител, психолог, баща и приятел. Живееше с проблемите на всеки един от нас и оказваше помощ до разрешаването им, независимо в каква област бяха. Яростен враг на материалните неща, конфликтите, задкулисието, доносничеството, привилегиите и угодничеството.
Ангел Герин участва в създаването на летните културни тържества съвместно с Ангел Горанов – началник „Култура“, аз – Борис Цопанов – служител на общината и музикант. Тържествата се узакониха от кмета Георги Шуманов. Велинград и сега се гордее с тях и, дай Боже, никога да не прекъсват.
Бай Ангел, както всички го наричахме, беше стратег, виждаше успешно развитието на двата оркестъра – Пионерския, сега Младежки и големия Мъжки духов оркестър, като добро взаимодействие и допълване в изпълнението на своите програми. Големият оркестър имаше 250 творби в репертоара си. Ние изпълнявахме ритуали от раждане „Бабинден“ през концерти, митинги, манифестации, даря, откриване на нови строителни обекти, военни клетви, та до погребения. За съжаление, тогавашното ръководство на общината и това на пионерския състав не бяха на това мнение.
Герин беше общественик с големи букви! Контактен, общуваше с хора от различни прослойки. Неговите знания, придобити от много житейски опит, много четене, природна даденост, го правеха всестранно развита личност. Даваше съвети за правилно хранене, спортуване – начини и необходимост. Враг номер едно на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол. Неща, които чак сега се афишират. На тези, които системно нарушаваха, директно им се предвиждаше недобро бъдеще.
Големият човек и диригент не беше политик, но следеше и анализираше събитията. Кристално чист комунист, както пишеха в книгите. Оценяваше десетките хубави неща на комунизма, но трезво виждаше и малкото грешки, несъответстващи на човешкото развитие, които ще променят нещата в бъдеще. Жалко, че не доживя да види своята прогноза сбъдната.
Скоро след кончината на Ангел Герин дойде и краят на оркестъра. Духов оркестър остана да съществува още няколко мъчителни години под ръководството на Иван Сергиев. До 2014 г. все още имаше заряд и шанс да изправим миналите грешки и тук тогавашната управа беше на друго мнение. Понастоящем вече е невъзможно – липсват човешкият и материален ресурс. Остава да се радваме на други български оркестри, включително и на най-близкия до нас от Ракитово. Тази година участва и духовият оркестър „Виво Монтана“ – те разнежиха публиката, а ние, техните колеги, се просълзихме.
На 1 юли 1983 г. в 9.30 часа бай Ангел Герин дойде в канцеларията ми с думите: „Борисе, аз си отивам – от софийската болница няма да се върна жив“. Даде ми личното си тефтерче и ключовете на музикалната зала. Даде ми и две препоръки: да бъде погребан без музика – само ние да бъде с униформите, ковчегът на платформа, която да следваме и втората – да съхраним оркестъра. И тук той си позна всичко: само след 23 дни извършихме ритуала погребение. Аз го преживях с голям шок, като загуба на член от семейството. Втората препоръка не успяхме да изпълним.
В шок изпаднах и в момента, макар и по-късно, че семейство Герини – съпруга и дъщеря, живеят в две стаи на ръба на оцеляването.
Господа културтрегери, замислете се. Ангел Герин заслужава бюст-паметник във Велинград!
Борис Цопанов