Първото голямо и рязко раздвижване в земните недра започва в 4 часа и 23 минути сутринта на 3 ноември 1977 г., североизточно от Велинград, на дълбочина десетина километра. Огнището се разпростира в дължина на около шест километра. Според Геофизичния институт на БАН през денонощието след максималното земетресение активизирането е продължило в югозападна посока до 8-10 километра от неговия епицентър, около огнището на първия трус. Последствия от седма, на места дори осма степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник засягат Велинград, Костандово, Дорково, Ракитово, жп-гарите Костандово, Долене и Цепина. Най-силните последвали земетресения са се формирали в пространството над първото голямо огнище. Макар и по-слаби, всички те са допринесли за увеличаване на щетите.
Най-големи са щетите във Велинград. Както ни е известно, за щастие, жертви няма. Максимални са повредите в здания с носещи тухлени стени и гредореди направо върху зидарията, в сградите, строени върху оводнени речни глинесто-пясъчни наноси и, както винаги, в здания с направени строителни преустройства или при недоброкачествени материали и незадоволително изпълнение на строителството.
Според непрекъснатите регистрации и теренни проучвания тогава се е установило още, че земетресението е предизвикало изменение в режима на минералните извори. Много от тях са увеличили дебита си над 50%. По време на събитието са наблюдавани промени във водните нива и дебитите на няколко каптирани извора в парка до „Двореца“. Тяхното чувствително реагиране още при подготовката на неизвестни трусове е най-прекият показател за последвалите по-силни земетресения. Например, часове преди афтершока на 17 ноември 1977 г. напорът и дебитът на наблюдаваните термални извори в кв. Лъжене непрекъснато е нараствал.
Земетресенията в Свищов, Велинград, Стражица, Перник и другаде в страната предизвикаха сериозни материални щети. Противоземетръсното строителство, според някои източници датира от 1964 г., но специалистите твърдят, че сеизмично надеждни сгради, започват да се изграждат у нас едва през 1988 г. Днес в Япония има цяла индустрия, основана върху най-добрия компромис между архитектура, техника, цена на строителство и сеизмична устойчивост. Един от възможните спасителни изходи за нашия град, относно земетръсната устойчивост на сградите, е ориентирането към използване на дървени конструкции за сгради. Защото по-голямата част от построеното е със стоманобетонни конструкции, а те не са еластични при сеизмични натоварвания (натрупването на бетонни плочи върху бетонни колони крие сериозни рискове).
Накратко по мерките за подпомагане на семействата и възстановителните работи, които започнаха буквално веднага след земетръса. Докато далеч от мястото на събитието времето минаваше в темпа на ежедневието, близо до епицентъра дори минутата беше безкрайно дълга, пълна с опасения и несигурност. За хората, натоварени с отговорност, нямаше друг път освен непрестанни действия и налагане на строг ред. За извеждане на хора от застрашени от рухване жилища и настаняването им на подходящи места; за получаване на парични помощи и строителни материали. Срещу безредие по улиците, обществените места, училищата, на работните места. Да няма хора без подслон, храна, топлина. Ръководството се осъществяваше главно от ИК на Градския народен съвет, кормилото на управлението беше в здравите ръце на кмета. Георги Шуманов (наред с другите наградени, единствено на него е връчен орден „За гражданска доблест и заслуги“ – І ст. (Указ № 899/6.5.1978 г.) оглавяваше местния кризисен щаб. Мобилизирани, стегнати – в униформи са Васил Палигоров, Георги Колев, Иван Благов, Филип Устабашиев, Иван Лазаров, Димитър Пеев, Владо Галилеев, Александър Кьосов, Лиляна Цветанова и много други. Единадесет денонощия по 24 часа те нямат личен живот. Градският щаб на Гражданската отбрана и кварталните отряди (организирани под строй) са в пълна готовност, за да се грижат за съгражданите си. Редовни оперативки, изучаване на обстановката в детайли, действия по места, възстановителни мерки, ежедневно оповестяване на обстановката. Ръководителите, като за отдих, обикаляха вечер града, спираха се при запалените огньове, разговаряха с угрижените си съграждани, оказваха помощ, разпръскваха слухове, повдигаха духа. Истинско мъжество и героизъм проявиха работници от оранжериите, които с телата си запушваха спуканите резервоари и по този начин спасиха 1300 тона мазут. Въпреки героичната им борба обаче 500 тона мазут е изтекъл на земята.
Григор Стоичков, тогава зам.-председател на МС на НРБ, председател на комисията за ръководство и организация на аварийно-спасителните работи и ликвидиране на последствията от природни стихии и бедствия, посети Велинград и разпореди веднага да бъдат доставени необходимите строителни материали, за да започне възстановяването на нанесените щети на гражданите. Също министерствата на вътрешната търговия, на горите и горската промишленост, на строителството и архитектурата, на финансите да оказват пълно съдействие на местните ръководства за бързо възстановяване на щетите и осигуряване на нормални условия за работа и живот на населението.
Четиридесетата годишнина от земетресението е добър повод отново да се постави въпроса за стриктно спазване на изискванията за противоземетръсно строителство, както и за възстановяване на съществувалата сеизмична станция във Велинград, защото Чепинско е изявен земетръсен район и сеизмично-тектонските процеси в него не са затихнали.
Михаил Алексиев